Ангелите не оцеляват на леда

— Наталия Сергеевна? — въпросително я погледна право в очите рижавият младеж.

— Да. Какво желаете? Кой сте?

— Аз съм от полицията. Старши лейтенант Роман Дзюба. Може ли да вляза?

Тя мълчаливо се отдръпна и направи път на гостенина. Сега ще трябва да свиква с постоянното общуване с хората, които арестуваха Валера, защото го смятат за убиец. Само да знаеше какво трябва да направи, за да ги убеди в обратното! Толкова се стара, толкова обяснява, привежда аргументи, но онези двамата, които я разпитваха няколко часа, не искаха нищо да слушат и разбират. Ето сега още един, сигурно също толкова настойчив и злобен, вероятно и той иска да вкара мъжа й в затвора за убийство. Което той не е извършил… Или все пак той е убил Миша Болтенков? Наталия Сергеевна нямаше точен отговор на този въпрос. И нямаше смисъл да крие това от себе си.

Все така мълчаливо тя влезе в хола, седна в един фотьойл и зачака новите въпроси. Разбира се, щяха да бъдат неприятни. Рижавият младеж на име Роман скромно приседна в края на дивана и тя, нали беше бивша спортистка, машинално и одобрително забеляза колко изправен държи той гърба си и какви изразителни мускули са издули тънкия му пуловер.

— Наталия Сергеевна, хайде да си поговорим за мъжа ви — подзе той.

Все така мълчаливо Ламзина кимна. Разбира се, за какво друго може да се говори с нея сега? Само за Валера. За това колко е мразел той Миша Болтенков и колко е искал да го убие.

— Валерий Петрович има ли врагове, или просто недоброжелатели?

Въпросът свари Наталия Сергеевна неподготвена. Тя беше очаквала, че сега ще започнат да я питат за пистолета — имал ли го е Валера, или не го е имал. Най-ужасното беше, че на разпита тя не излъга с нито една дума. В тяхното семейство наистина не беше прието да проверяват чантите и джобовете на другия, да ровят в шкафчета и чекмеджета, където другият слага свои лични вещи. Така че тя не знаеше дали Валера е имал пистолет, или не.

— Разбирате ли, младежо, светът на фигурното пързаляне е едно голямо змийско гнездо, много голямо — отговори тя и добави: — И много отровно. В този свят всички са врагове помежду си.

— Но все пак може би вие бихте назовали някои конкретни имена? — настоя Роман.

Наталия Сергеевна рязко вдигна глава.

— За какво ви са неговите врагове? Искате да отидете при тях и да ги попитате за Валера? Искате те да ви наприказват гадости за него? Искате да съберете доказателства, че мъжът ми е отрепка и е можел да убие Миша Болтенков? Как смеете да идвате тук и да ми задавате такива въпроси?

Тя сякаш чу гласа си отстрани и разбра, че без да забележи, се е развикала. Няколко пъти вдиша дълбоко и се постара да се овладее.

— Щом ви трябват враговете на мъжа ми — изрече вече по-спокойно, — потърсете си ги сам на друго място. Аз няма да ви помагам да погубвате Валера.