Ангелите не оцеляват на леда

Тревогата не го напускаше. Имаше чувството, че той, Роман Дзюба, здравата се е подвел и е извършил непоправима грешка. Ох, ще си изпати за това от старшите си колеги, а ако никак не му провърви — и от началството! Той е оперативен работник, офицер от полицията, длъжен е, както му напомни следователят Баглаев, да работи само на страната на обвинението и на ничия друга. А той… Отиде при съпругата на задържания и я посъветва да се обърне към добър адвокат. И не стига това, ами тръгна с нея да се среща с родителите на спортистите, които тренираха в групата на този задържан, Валерий Ламзин. Впрочем, ако прояви повечко дебелокожие, може да се оправдае пред когото си ще, че като добър оперативен работник непременно е трябвало да чуе какво ще кажат родителите за арестувания треньор. От разговорите и с Наталия Сергеевна Ламзина, и със служителите в Двореца на спорта, и със служителите от спортната школа Роман вече знаеше каква е общата практика: на родителите се разрешава да присъстват на тренировки веднъж седмично, обикновено в събота, та те с очите си да видят как тренират децата им, какво са научили, какви елементи усвояват, какви успехи постигат. Но нали тренировки се провеждат не само в събота, така че майките и бащите научават какво става на леда през останалите дни на седмицата само от думите на детето. А детето може много неща да разкаже. При това много фигуристи ги водят или докарват на тренировки бабите им или неработещите майки, които, докато чакат чедата си, се събират в своеобразен клуб, в който разговорите са винаги на една тема: как се водят тренировките, на кого какво казал треньорът, а на кого изобщо нищо не казал, на кого колко внимание отделил. Така че родителите в случая са твърде ценен източник на информация. Ситуацията е остра, а в остра ситуация хората може да проговорят за неща, за които по-рано са мълчали, в частност и за това, което са им разказали вкъщи децата и са ги помолили да не го споделят с никого.

— Аз не искам да правя срещата в кафенето при Двореца на спорта — каза му Наталия Сергеевна Ламзина, която се готвеше да се обади поред на родителите. — Днес има две тренировки, сутрешната вече приключва, а следобед ще има втора, от петнайсет часа. Те ще доведат децата и два часа ще бъдат свободни. Ще ги помоля да дойдат в едно заведение близо до Двореца, на съседната улица. Не искам да се виждам с никого от хората, които работеха с Валера.