Бляскавият двор [bg]

Открих храстите с имел, където си спомнях, в най-далечния край на имота. Тук землището на имението отстъпваше мяс­то на онова, кое­то беше останало от по-дивата, първоначална гора. Онези, кои­то бяха построили Блу Спринг някога, бяха изсекли дърветата около къщата, замествайки ги с обширни изрядно окосени морави и изящ­ни насаждения. Това беше обичайна практика сред модните имения и броят на подобни диви гори намаляваше.

Бях проявила дос­та­тъч­но разум да си донеса нож и се залових да режа клони имел. Нямаше да успея да ги оформя в истински венец, но щях да имам дос­та­тъч­но, за да направя няколко хубави украси за полиците над камините, кои­то със сигурност щяха да надминат бръшляна на Клара. Почти бях приключила, когато забелязах нещо с периферното си зрение.

Отначало си помислих, че очите ми играят номера. Тук можех да виждам доста надалече. Луната хвърляше отблясъци по снега, а небето беше обсипано със звезди. Примижавайки към онова, кое­то беше привлякло погледа ми, се запитах дали не виждам прос­то поредното отражение. Но не – това не беше бледата, сребриста светлина на луната и снега. Тази беше по-топла. Златистата светлина на пламък.

Идваше отнякъде още по-навътре в старата гора, в китка от лески и дъбове. Промъкнах се нап­ред да разу­ча какво става. Най-ве­роят­но бе пазачът на земите около имението. Ако не беше така и това бе някой нарушител, можех лесно да се измъкна, без да ме види, и да съобщя за станалото. Отново знаех, че мистрес Мастърсън и баба ми биха казали много неща за това решение, но не ме беше грижа.