Бляскавият двор [bg]

– Тогава... ако можеш да продадеш някоя картина, това много ще ти помогне да спечелиш нужните пари.

Той пок­ла­ти глава:

– Ако успея да продам подходящата картина на подходящия купувач, мога да платя не само дела си в Уестхейвън.

– Тогава трябва да намериш картина.

– Ценните картини не се търкалят под път и над път. Искам да кажа, има такива в именията на чичо ми, но няма да крада от собственото си семейство.

– Не е нужно да крадеш някоя, ако можеш сам да я нарисуваш – казах възбудено.

– Не мога да нарисувам никаква...

– Не ти. Аз. Не помниш ли онзи ден в Осф­ро? Картината с маковете?

Той замлъкна. Очите му бяха тъмни на мъждивата светлина, докато ме оглеждаше замислено:

– Мислех си, че това е някаква игра.

– Не беше. Е, искам да кажа, беше... трудно е за обяснение. Но мога да го направя. Мога да нарисувам точни копия на все­въз­мож­ни прочути картини. Или ако не искаш точна репродукция, мога да имитирам стила на някой художник и да заявим, че сме открили някоя изгубена творба. Онази картина на Флоренсио, коя­то виси до салона? Бих могла лесно да я прерисувам, ако имам дос­та­тъч­но време.

– Искаш да продадеш фалшива картина в Адория? – попита той слисано.

– Мислиш ли, че наистина ще открият разликата? – попитах предизвикателно.

– Ако ни хванат...

– Добави го към списъка на другите неща, заради кои­то бихме могли да загазим.

– Този списък вече става доста дълъг. – Но онова първоначално безпокойство вече отстъпваше мяс­то на топлота и въодушевление, кои­то познавах. Онзи Сед­рик, когото познавах – комбинатора и търговеца. Продължи да се взира в мен дълги мигове, докато вятърът свиреше около нас. – Знаеш ли в какво се забъркваш, като правиш това?

– В не повече от онова, кое­то направи ти, когато ме защити онази нощ пред градските порти на Осф­ро. Казах ти, че ще ти дължа услуга.

Можех да почувст­вам как решението се оформя у него.

– Добре тогава. Ще го направим. Първо обаче трябва да влезем вътре.

Излязохме от жалката безопасност, предлагана от навеса, и двамата треперещи. Той угаси фенерите, а аз вдигнах имела си. Докато го гледах, почувст­вах как онова предишно безпокойство започна да се пробужда в мен, когато в ума ми зазвучаха всички предишни предупреждения от строгите навъсени свещеници. Пос­ле Сед­рик се върна при мен с лице, светнало и нетърпеливо заради намисления план, и онези преду­преж­дения заглъхнаха до едва доловим шум на заден план. Той ме загърна възможно най-плътно с палтото си, докато вървяхме обратно към имението, сгушени заедно.

– Как, за Бога – отбеляза той, вече планирайки бъдещите ни ходове, – изобщо ще намерим начин да нарисуваш тайно този шедьовър?

– Ще трябва ти да измислиш тези подробности – казах. – А аз ще се концентрирам върху намирането на съпруг, за да можеш да получиш онази незначителна комисионна.