Бляскавият двор [bg]

– Магически зарове ли? – попитах слисано. – Това е прос­то игра със зарове, коя­то играят конярите и вестоносците. – Преглътнах евентуалните си следващи думи, когато Сед­рик ме стрелна с остър поглед.

– Тази игра се играе от много хора – поправи ме той. – Повечето момичета са израснали с нея. Висшите класи не я играят, вярно, и е умно от твоя страна, че си се сетила за това. Но съм сигурен, че за една нощ всички можем да се поотпуснем.

– Да, разбира се – казах. От доста време не се бях „подхлъзвала“ така. – Обаче откъде ще вземеш заровете? Мислиш ли, че мистрес Мастърсън има някой резервен комплект?

– О, мисля, че Нанси Мастърсън може да се окаже по-голяма бунтарка, отколкото смятаме. – Макар че все още се усмихваше, тази вечер около Сед­рик се долавяше нещо необичайно. Не можех да го определя точно, но ми се струваше почти като меланхолия – със сигурност не настроение, кое­то обикновено свързвах с него.

– Повикахте ли ме?

Мистрес Мастърсън подаде глава през вратата, понеже точно в този момент бе минавала наб­ли­зо.

– А, не – каза Сед­рик. Двете с Мира се опитахме да не се разсмеем. – Аделейд точно обсъждаше плановете си за стаята и се надяваше, че ще ги одобрите.

Мистрес Мастърсън ме погледна очаквателно, а аз се опитах да не отправям кръвнишки поглед към Сед­рик, задето беше изместил вниманието към мен. Бързо намислих план:

– О, свещи на всички прозорци и онези позлатени по края сини тесни покривки за масите. А ако пре­мес­тя онази софа ей там, онзи ъгъл ще остане открит за разговор. Ще бъде хубаво да вземем и малко от онзи подправен с благоухания тамян.

Мистрес Мастърсън кимна одобрително:

– Изглежда, сякаш държиш всичко под контрол, скъпа.

– И имел – казах внезапно, поглеждайки полицата на камината. – Трябваше да наберем клонки имел за украса. Винаги правехме това за зимните празненства в столицата.

– Щеше да е хубаво – съгласи се мистрес Мастърсън. – Дори не се сетих за това в цялата суматоха. Вече е твърде късно да донесем – слънцето почти залезе. – Кимна към един притъмнял прозорец и виждайки разочарованото ми изражение, добави: – Не се тревожи. Клара имаше предвидливостта да се сети да отиде за пресен бръшлян и да направи гирлянди. Това е почти толкова хубаво.

Знанието, че Клара ме беше изпреварила, само влошаваше нещата. Мистрес Мастърсън си тръгна, а Мира се взря в прозореца за няколко мига, преди да се обърне към Сед­рик:

– Не трябваше ли да се погрижиш за някои неща?

– Да... доб­ре е да го направя скоро.

Когато той не понечи да си тръгне, Мира добави:

– Ще имаш много време преди празненството. Точно сега всички са много заети.

– Да... да. – Усмивката му се върна, но забелязах зад нея напрежение, кое­то подсили странното усещане, кое­то бе предизвикал у мен. – Ще се погрижа за това сега.