Бляскавият двор [bg]

На другата сутрин положението беше различно. Отпочинали и свободни от изпити, изведнъж бяхме осенени от истината: бяхме успели. Бяхме изпълнили задачата, коя­то си бяхме поставили, когато постъпихме в Бляскавия двор. Още не бяхме получили резултатите си, но триумфът от постижението ни беше опияняващ. Мистрес Мастърсън ни освободи за целия ден, планирайки първото ни голямо празненство тази вечер в чест на Деня на Ваиел, най-големия от зимните празници. На всички ни бяха възложени определени задачи, за да се подготвим за празненството, и никоя от нас нямаше нищо против да приложи на практика усвоените си с толкова труд умения.

– Обичам Деня на Ваиел – каза Тамзин, докато обличахме дневните си рокли. – Храната. Ароматите. Украсите. Струва ми се жалко, че правим всичко така в пос­ледната минута.

Беше права. Обикновено зимните празненства започваха цели седмици преди свещения ден на ангела на мъдростта, позволявайки жизнерадостната атмосфера да про­дъл­жи през по-голямата част от месеца.

– Е, ако Джас­пър не беше изтеглил разписанието ни, празненствата ни нямаше да бъдат изтикани настрана заради неговата изгода – напомних ѝ.

– Поне ни се полага някакво празнуване. Нали знаеш онези нещастни еретици, поклонниците на Урос – босоногите свещеници? Те изобщо не празнуват. Казват, че това е идолопоклонничество. Но може би да не се прави абсолютно нищо, е по-доб­ре от това, кое­то правят алан­зан­ците. Кой би искал да е навън и да се кланя на дървета в това време?

– Сред дърветата – поправи я Мира. – Денят на Ваиел е техният Празник на зимното слънцестоене – най-дългата нощ от годината. Аланзанците се молят навън на Деанзиел за прозрение, а пос­ле утре ще отправят благодарност към Аланзиел за завръщането на слънцето и удължаването на дните.

Погледнах я с известна изненада. Не се случваше често да разкрие факт, кой­то не ми беше известен, но пък и ве­роят­но освен това беше срещала истински алан­зан­ци. Подобно на толкова много други области, религиозните ѝ вярвания бяха нещо, за кое­то никога не питах. Тя присъст­ваше на ортодоксални служби в чест на Урос заедно с нас, кое­то всъщност беше всичко, кое­то имаше значение.

– Няма значение какво почитат. Всичко това е езическо суеверие. – Удовлетворена от външността си, Тамзин се отправи към вратата. – Е, време е да се залавяме за работа. Нямам търпение за момента, когато ще имаме други хора, кои­то да правят това вместо нас.

На повечето момичета – като Тамзин – беше възложена задачата да готвят за внушителното пиршество, кое­то мистрес Мастърсън беше планирала. Няколко момичета отговаряха за игрите и музиката, а на мен беше възложено задължението по украсата заедно не с коя да е, а с Клара. Двете с нея се справихме със задачата, като си разделихме стаите и гледахме да не се засичаме.