Пеперуда в леда [bg]

— Искаме да го разгледаме пак — уверява ме Рокси. — Наистина си спомням само лодките.

— Аз тъкмо се сетих за онази стая с морските обитатели — казва Майк. — Октопите са доста впечатляващи.

— Казва се „октоподи“ — поправя го Рокси.

— Какво? — възмущава се Майк и поклаща глава. — Не е вярно!

— Вярно е. Провери!

Майк вади телефона си и миг по-късно казва:

— Дявол да ме вземе! Права си.

— Разбира се, че съм права!

Гарет ме прегръща през рамо, докато чакаме да покажем билетите си на входа. Днес е приказен летен ден, малко по-топло от обикновеното за Сиатъл, но за щастие, няма нищо общо с лепкавата влага в Ню Йорк по това време на годината.

Облечена съм с един от тоалетите от последната кутия от стайлинг абонамента — бели къси дънкови панталонки и потник с тънки презрамки и азиатски мотиви. Дори съм си сложила обеци — малки златни халки, и тъмен грим тип „опушени очи“. Вече редовно се гримирам така. Струва ми се, че на художник рок звезда като Гарет му отива да е с жена със страстни очи.

Влизаме в музея. Криволичим сред тълпата и се любуваме на всяка експозиция. Стигаме до дълга тясна зала, в която изложбата е позиционирана над нас и защитена с прозрачна преграда. Разноцветни стъклени скулптури във всевъзможни форми и размери, някои с флорален дизайн, други с морски, са пръснати наоколо, преплетени или струпани една върху друга. През стъкления покрив се процежда светлина, която се пречупва в стъклото на фигурите и описва дъги по голите стени на помещението.

Движа се бавно с наклонена назад глава, за да разгледам всичко.

Гарет се промъква зад мен и ме прегръща през кръста.

— Трябва да отидем да видим експозицията му в „Беладжио“ в Лае Вегас. Може там да сложим началото на медения си месец и после да пътуваме за незнайни кътчета на света.

Спирам. Не съм убедена, че чух правилно. Обръщам се към него.

— Да не би току-що да ми предложи?

Прекрасните му очи блестят насреща ми.

— Не. Когато ти предложа, няма да има никакво съмнение. Просто повдигам темата. Давам ти време да свикнеш с идеята.

Присвивам очи.

— Може би аз ще поставя въпроса първа.

— Значи ще се състезаваме, а?

— Вие двамата се гледате повече един-друг, отколкото гледате изкуството — шегува се Майк, когато минава покрай нас с Рокси под ръка.

— Просто ме влече най-красивото в залата — казва Гарет, хваща ме над лакътя и ме повежда към следващата зала.

Облягам се на него.

— Как успяваш с всеки изминал ден да си все по-секси и все по-банален?

Намига ми.

— Всеотдайност, докторке. И природен талант.

По-късно отиваме до кулата „Спейс Нийдъл“, снимаме се на пейките от плексиглас на реновираната панорамна тераса, после разглеждаме музея на поп културата в Сиатъл, където прекарваме най-много време при изложбата за Принс. Оттам тръгваме към външните площи на „Сиатъл Сентър“ и попадаме на полски фестивал в амфитеатъра.

На сцената двойки в цветни национални носии танцуват на фона на весела музика. Около поляната има будки за закуски, на тревата хората са насядали на одеяла за пикник и на сгъваеми столове, има и специално обособена бирария. Забелязвам творчески кътове за деца, продавачи на тениски и сувенири, арт зона и какво ли не още.