Войните ги започват неудачниците [bg]

— Бароните едва ли ще харесат тази новина. В домените се готвеха за голяма война.

— Избързаха. В близко бъдеще Зеленият Дом едва ли ще води сериозни бойни действия.

— Да, кралице, — жриците наведоха глави.

— Днес вечерта ще чакам бароните в Зеления Дом. Надявам се на общия съвет да съумеем да разработим стратегия за развитието на Великия Дом Люд.

— Да, кралице, — повториха жриците.

Сега Всеслава отново стана кралица и пълновластна господарка на Зеления Дом.

— Чакам ви в полунощ. Заедно с бароните.

Когато остана сама, Всеслава се приближи до голямо огледало, висящо на стената, смърка черната коприна, която го закриваше, и внимателно разгледа отражението си. Дълбока вертикална резка на челото, кръгове под очите, бръчки… Стилистите ненапразно бяха загубили няколко часа, създавайки на лицето и скръбна маска.

„Надявам се, че на жриците им е харесало. Нека да видят, че трагичната новина е съкрушила красивата им кралица.“

Но пред бароните тя ще изглежда съвсем друга. Няма да е сломена, а уверена в себе си, и ще предизвиква възхищение и преклонение. Бароните трябва да бъдат уверени в своята кралица и нейната власт. Особено сега, когато бъдещето им отново е тясно свързано.

Жената се намръщи. Оставаше най-важното.

Тя се приближи до ковчега, извади от джоба си малко кристално флаконче и го поднесе към носа на момчето. Из стаята се разнесе остра тръпчива миризма. Безжизненото лице на детето бавно порозовя, на шията му запулсира вена, тънките устни помръднаха, и сърцето на Вестителя заби — бавно и тежко.

„Каква сила имаш, пале, — помисли си Всеслава, докато гледаше как бързо се събужда Вестителят, — след като успя да излъжеш даже жриците на Зеления Дом“.

За секунда, само за миг почувства неувереност. Ще успее ли…

Момчето простена и отвори очи.

Всеслава се взе в ръце. Тя бавно затвори позлатеното флаконче, прибра го в джоба си и се наведе към детето:

— Как се чувстваш?

— Добре, — усмихна се в отговор Любомир, надигна се и се огледа. — Тръгнаха ли си?

— Да.

— Добре, — повтори момчето и стана от ковчега, но щом се изправи, залитна, и кралицата трябваше да го подкрепи. Личеше си, че спектакълът е коствал много сили на Вестителя. Държейки Всеслава за ръката, той учудено погледна треперещите си пръсти и недоволно прошепна: — Не можеше ли да минем без това?

— Не, — твърдо отговори кралицата, — жриците и бароните на Зеления Дом трябваше да се уверят, че си мъртъв. Вече обсъждахме това.

— Но след като сред тях има врагове, защо просто не ги убием?

— Защото Вестителят трябва да обедини Великия Дом, а не да започва междуособици, — рязко го прекъсна Всеслава.

Тя хиляда пъти беше повторила тази проста фраза и даже сама беше започнала да вярва в нея. А палето продължаваше да се инати.