Войните ги започват неудачниците [bg]

— Ти ли ще ровиш, бе, изрод? Монасите ще направят от теб навски шурк.

— Какво ще направят? — не разбра необразованият Копито.

— Шурк, — надменно обясни Наваха, — ситно кълцано сурово месо, със зеленчуци, с много лют сос… Вчера ядох в „Гущер“-а, гнусна манджа, но екзотична.

— Ти, гений, като се наплюскаш с някоя гадост, такава воня разнасяш, да му е неудобно на човек пред Спящия.

— Ти кого наричаш гений, бе? Да не ти е израсла втора глава?

— Няма да ми броиш главите, Коперник!

— Я млъквайте и фвамата! — прекъсна разпасалите се уйбуи Чукът. — За това ли ви извиках?

Уйбуите млъкнаха. Червените Шапки бяха пристигнали пред манастира на ерлийците преди десет минути. Три джипа стояха на площадката пред вратите в сивата предутринна мъгла и търпеливо чакаха фюрерът да вземе решение. Чукът измъкна под седалката започната бутилка „Джони Уокър“ и отпи голяма глътка.

— Кортес вероятно е тук, в Обителта, но монасите просто така няма фа го фадат. Значи, имаме фва варианта. — Фюрерът не сваляше очи от клатещия се над вратата фенер. — Може фа избием вратите и да нахлуем вътре, а можем фа пробваме фа се фоговорим.

Наваха поклати глава:

— Имаме само три десетки, е, може и Веслото със своите момчета да дойде, ама с такива сили монасите ще направят от нас…

— Знам, знам, — кисело го прекъсна едноокият, — ще направят навски щурк.

— Ъ-хъ, именно.

Копитото шумно изсумтя в израз на пълно съгласие с думите на колегата си, но Чукът вече знаеше, че уйбуите предпочитат мирния вариант. Под завистливите погледи на подчинените си фюрерът допи уискито, изхвърли бутилката през прозореца и взе решение:

— Фобре, Наваха, вземи фвама бойци с малко повече акъл и фа влизаме вътре. А ти, Копито, оставаш навън и фемонстрираш сериозни намерения.

— Това как се прави? — не разбра уйбуят.

— Извежфаш момчетата от колите и ги строяваш преф вратите. Нека монасите фа вифят, че сме много.

— Да ги строя пред вратите? — Лицето на Копитото се удължи. — Защо?

— Няма фа спориш с мен, — изръмжа Чукът и отвори вратата. — Тръгваме.

На ругатнята, която Копитото процеди през зъби, фюрерът реши да не обръща внимание, засега, но я запомни.

Чукът, Наваха и двамата подбрани бойци изчакаха недоволните Шибзичи да се строят пред манастира и почукаха по вратичката с малкото чукче. Фенерът с тихо скърцане се клатеше над главите им.

— Фюрер, — страхливо попита Наваха, — защо се клати? Нали няма вятър.

Уйбуят току-що беше забелязал странното поведение на фенера, и след като не успя да си го обясни сам, се обърна за помощ към вишестоящия.

— Така му харесва, — процеди Чукът. Не успя да измисли нищо по-умно.