Войните ги започват неудачниците [bg]

Вече по-спокоен, но все още покрит с червени петна, Любомир си оправи косата, бавно се приближи към креслото, чиято облегалка почти стигаше тавана, и сядайки в него, хладно изгледа провинилите се съратници.

Секирата, чийто врат беше превързан с мръсен окървавен парцал, и Чукът едновременно вдигнаха глави, но се сблъскаха с ледения поглед на яркозелените очи на магьосника и отново ги наведоха. От предишния жар на Червените Шапки не беше останала и следа. Фюрерите седяха на малки, крайно неудобни табуретки, любезно предоставени от Любомир и разпространяваха наоколо миризмата на евтино уиски — безумно уплашени от аудиенцията, бяха изпили по една бутилка всеки.

— Да направим равносметка — Любомир направи многозначителна пауза. — В резултат от блестящо провалената операция загубихме клана на Гниличите. Част от бойците загинаха по време на щурма, а останалите без главатар не представляват реална сила. Сигурен съм, че вече се колят един друг, за да си изберат нов фюрер.

Докато говореше, Любомир отвори едно от чекмеджетата на масата и започна да рови в него.

— Из града, който ние с вас искахме да завладеем, бродят разярени чуди. — Магьосникът вдигна поглед от съдържанието на чекмеджето и погледна Червените Шапки. — Признавам, че ми е жал за тия нещастници. Те ви мислят за реална заплаха и сигурно ще отидат в Южния Форт да обявяват война… Ако знаеха наистина какво е състоянието на нещата, щяха да умрат от смях. Не мислите ли?

Фюрерите не мислеха. Те едновременно въздъхнаха и унило се спогледаха. Но в крайна сметка Секирата се оказа прав — Любомир нямаше намерение да убива глупавите си слуги.

— Трябва да призная, че успяхте да изберете най-подходящото време за междуособици. — Сега магьосникът говореше доста по-бавно. Беше се успокоил, и червените петна не освежаваха бледото му лице. — Между другото, не сте ли чували, че мечката първо се убива, а чак след това се дели кожата и?

— След това може и да не може, да ме чукат в ушите, — избърбори Секирата.

— Какво? — обърна се Любомир.

— Сабята щеше да ти донесе Амулета, ти да го направиш император, а той да ни избие.

— Превъзходно. — Магьосникът безпомощно плесна с ръце и отново се наведе над чекмеджето. — Кой нападна Сабята?

— Той — Чукът завъртя глава към Дурича.

— Просто Гниличът тръгна на юг, а Чукът покриваше северните пътища за отстъпление, — веднага съобщи Секирата, уплашен, че ще му се наложи да отговаря сам за неуспеха.

— Съвместно творчество, — промърмори Любомир, почти изчезвайки под масата, — не прилича на вашия род.