Войните ги започват неудачниците [bg]

Фюрерите омагьосани гледаха как магьосникът взима епруветките от масата и небрежно ги хвърля в чекмеджето. Те не се съмняваха, че белокосият дребосък е в състояние да изпълни заплахата си. Любомир шумно захлопна чекмеджето и вече весело изгледа злополучните си съратници:

— От своя страна обещавам, че ще направя император този от вас, който допринесе за нашата победа повече. И няма да позволя да убие другия. Той ще стане, например крал на Западно Бирюлево, ще отиде в почетно изгнание, но, обръщам внимание, жив. Лично ще проследя за това.

Той помълча, давайки възможност на Червените Шапки да обмислят казаното, и завърши:

— Надявам се, че условията са приемливи.

Чукът дълбоко въздъхна и нещастно кимна с глава:

— Напълно.

— Аз съм с теб, Любомир! — оживи се Секирата. — Червените Шапки ще имат император! — Дуричът надменно погледна едноокия си конкурент. — А в Западно Бирюлево ще има крал.

— Не се съмнявам — промърмори Чукът.

— Стига, — прекъсна поободрените фюрери магьосникът. — Трябва да помислим, какво да правим по-нататък. Секира, ти разпозна ли нападателите?

Дуричът се натъжи:

— Единият.

— Надявам се, — с лека подигравка се осведоми Любомир, — този, който успя да избяга с нашия Амулет?

— Не, — неохотно призна Секирата, — убитият.

Чукът многозначително изсумтя.

— Кой беше? — със същия тон попита магьосникът.

— Че, — Дуричът презрително издаде напред долната си устна, — наемник. Казва се Лебед.

— Какво знаем за него?

— Ами, обикновено работи с Кортес, също чел. В града е от няколко години.

— Нещо друго?

Секирата се изведнъж се притесни:

— Казват, че тоя Кортес е едва ли не приятел на Сантяго.

— Интересно — магьосникът позвъни със сребърното звънче. — Псор, чай, голяма чаша.

Немият слуга се поклони и изчезна през малката вратичка, откъдето влизаше в кабинета.

— Значи, Великия Дом Нав. — Магьосникът зиморничаво потръпна и се огледа.

Малкият железен мангал, подчинявайки се на погледа му, излезе изпод масата и послушно се премести в ъгъла. Въглените в него пламнаха, и Любомир с удоволствие протегна ръце към огъня.

— Великият Дом Нав. Те явно са наблюдавали Замъка и са ни очаквали. Добре измислено. Да се проследят чели-наемници е практически невъзможно… Ловко! — Магьосникът презрително погледна съратниците си. — Сега разбрахте ли какво сте направили?

Червените Шапки предано заклатиха глави. Любомир въздъхна:

— Ако Амулетът е в Цитаделата, утре Тъмният Двор може да се окаже единственият Велик Дом в града. Всъщност, на навите им остава да унищожат само мен. Е, и вас за компания, непредсказуеми нечистокръвни.

На фюрерите тая картина не им хареса.