Войните ги започват неудачниците [bg]

— Може би си права, въпреки, че не се чувствам толкова слаб, — подчерта Вестителят.

— Не бива да подценяваш противника.

— Добре. — Момчето отново вдигна ръка към очите си: пръстите вече не трепереха. — Сигурна ли си, че там, където отивам, е безопасно?

— Барон Мечеслав ще те заведе в ловната си хижа. Територията и се охранява от неговите дружинници, и даже жриците не знаят за това убежище. Ще бъдеш едновременно и близо, и далече. Ще мога да идвам често, и ще имаме възможност да продължим с обучението ти.

— Обещаваш ли?

— Разбира се.

— Ще ми е мъчно за теб, — той нежно я хвана за ръката, — на мен винаги ми е мъчно без теб.

— На мен също, — по същия начин отговори Всеслава и също така нежно се освободи. — Много се привързах към теб, Любомир.

Момчето внимателно погледна кралицата, но не забеляза по лицето и даже сянка на насмешка. Жената беше абсолютно сериозна, и Любомир взе решение.

— Ти ще си останеш кралица, Всеслава, обещавам! — пламенно прошепна той. — Заедно ще управляваме людите, ти и аз.

Само това липсваше! Но най-малко от всичко на света Всеслава искаше Любомир да почувства парещото отвращение, което я обхвана. Яркозелените очи на жената ласкаво погалиха мъничкото лице на момчето.

— Няма да можем да бъдем заедно. — В гласа и прозвуча лека тъга. — Ти си Вестителя. Чакат те велики дела, но ще управляваш сам.

— Аз съм Вестителя, — в очите на момчето пламнаха искри, — значи, всичко ще бъде така, както искам аз.

Всеслава не успя да отговори.

Вратата тихо се отвори и в стаята влезе Мечеслав, облечен за път.

— Бароне — Всеслава направи крачка към приятеля си, — най-накрая.

Любомир се нацупи. Нежността, с която кралицата се отнасяше към тоя здравеняк, го отвращаваше.

— Моя кралице. — Мечеслав се поклони и целуна нежната женска длан.

— Готови ли сте да тръгнете?

— Да, ваше величество, можем да тръгнем веднага.

— Тогава да не се бавим.

Погледите им се срещнаха: напрегнатият — на Всеслава, и спокойният, уверен в себе си — на барона. Ръката му хвана дръжката на висящия на пояса кинжал:

— Съгласен съм, ваше величество.

Любомир още не знаеше достатъчно за бойните артефакти и не можа да оцени оръжието на барона. Това, което той прие за обикновена играчка, беше „клюнът на жерава“ — най-мощното средство за убиване на магове.

— Разчитам на вас, бароне, — прошепна кралицата.

— Ваш покорен слуга — Мечеслав леко кимна.

Кралицата се обърна към момчето:

— Ще се видим скоро, мой малък принце.

Любомир се усмихна и тихо излезе от стаята.