Пръстът, който те сочи [bg]

— Очевидно това не ви засяга особено — казах предпазливо.

— Напротив. Всеки човек иска да бъде високо ценен, нали така?

— Е, чувал съм далеч по-лоши неща за други хора.

Уд изръмжа и се зае с чинията на Лоуър. Тъй като начинът на приготовление на свинската глава съвсем ми беше убил апетита, приближих към него и своята, почти пълна с храна.

— Много сте любезен — каза той. — Извънредно много.

— Може да смятате Лоуър за фалшив приятел — подхванах, — но той не спести похвали за уменията ви във вашата професионална област. И това ме изкушава да ви попитам с какво точно се занимавате.

Той отново изръмжа и аз се уплаших да не би утоляването на глада да го направи прекалено разговорчив.

— Вие ли сте онзи лекар венецианец, за когото чувам? — попита ме вместо отговор.

— Венецианец съм, но не съвсем лекар — отвърнах.

— Папист?

— Да — потвърдих и застанах нащрек, но той не се впусна в обидни квалификации.

— И смятате ли, че еретиците трябва да горят?

— Моля? — Бях стъписан от несръчния му маниер да води разговор.

— Ако някой бъде изкушен да напусне лоното на църквата, вашата или която и да е друга, вярвате ли, че трябва да гори в пламъци?

— Не непременно — отговорих, като търсех подходящи аргументи. Стори ми се по-разумно да поддържам разговора в границите на общи теми и да не допускам ровене в моите дела. Не търпя сплетни и слухове. — Възможно е да заслужава да изгуби живота си, ако приемете доводите на Тома Аквински, който задава въпроса защо фалшификаторите на монети подлежат на смъртно наказание, а не и фалшифициращите вяра. Впрочем, мисля, че в наши дни това се случва много рядко, въпреки онова, на което вие, протестантите, сте се наслушали.

— Имах предвид да горят в Ада.

— О!

— Ако ме кръсти свещеник-еретик, опрощават ли ми се греховете на Адам? — замислено произнесе той. — Ако ме венчае такъв, ще бъдат ли децата ми законнородени? Киприан е казал, ако не се лъжа, че силата на тайнството произтича ex opera operantis, така че кръщение, извършено от еретик, няма да е никакво кръщение.

— Но папа Стефан е възразил и е посочил, че тя съществува ех opera operato или по силата на действието, а не на положението на действащия — изтъкнах. — Така че не ви заплашва никаква опасност, ако и от двете страни намеренията са били добри.

Той подсмръкна и избърса устата си.

— Защо питате?

— Вие, папистите, вярвате в смъртния грях — продължи разсеяно той. — Много мрачна доктрина по моему.

— Не чак колкото вашата за предопределението. Вярвам, че Бог може да прости всичко, дори смъртния грях, ако реши. А вие твърдите, че хората печелят или губят безсмъртните си души, преди още да са се родили, и дори Бог не може да промени това. Що за жалък Бог е това?

В отговор той отново изсумтя и като че не бе склонен да продължи дискусията, което ме озадачи, тъй като именно той я подхвана поначало.