Пръстът, който те сочи [bg]

— Бих ви посрещнал там на драго сърце. Не че точно моя работа е да приветствам или гоня някого.

— Признавам, много свободно приемате нещата. Но защо смятате англиканската църква за еретична?

— Поради причините, които изложих. А и защото папата я е заклеймил като такава.

— О, разбирам. Ами ако някое предложение е безспорно еретично, но не е било заклеймено? Бих ли имал аз… или вие… свободата да го приемем?

— Вероятно зависи от естеството му — отвърнах, като отчаяно търсех начин да се измъкна от този разговор, който отново бе отишъл в задънена улица. Но той беше упорит човек и явно толкова много му се искаше компания на горкия, че не можех да си позволя да бъда жесток. — Ако желаете, ще ви посоча пример. Преди няколко години ми попадна книга за еретичните движения от ранните векове на църквата. То се знае, чували сте за фригиеца Монтан и твърдението му, че новите пророци от всяко поколение ще добавят към думите на нашия Господ Бог.

— И е бил заклеймен от Иполит.

— Ала подкрепен от Тертулиан и получил благоприятни отзиви от Епифан. Но аз друго исках да кажа. Във въпросната историческа книга се споменава една жена, Присцила, последователка на Монтан, и нейните твърдения никога не са били заклеймени, доколкото ми е известно, тъй като почти никой не ги е чувал.

— И какво е казвала тя?

— Че изкуплението е неспирен процес и във всяко поколение ще се възражда Месия, ще бъде предаван, ще умира и ще възкръсва, докато човечеството не се отвърне от злото и не престане да съгрешава. Изказва още много подобни мисли.

— И казвате, че тази доктрина е убягнала на човешкото внимание — каза Уд, кой знае защо много по-силно заинтересуван от примера, който приведох, отколкото от каквото и да било друго, казано от мен от момента, когато му дадох чинията си с храна. — Нищо чудно. Това е просто по-грубовата версия на Ориген, който твърди, че Христос е разпван всеки път щом извършваме грях. Това е метафора, възприемана буквално.

— Мисълта ми беше, че макар да няма официално заклеймяване на проповядваното от Присцила, католиците несъмнено са задължени да го отхвърлят, както отхвърлят всякакви езически религии. Доктрината и литургията са представени с пълна яснота и трябва да приемем, че което не е разрешено, по дефиниция се изключва.

Раздаде се ново сумтене от Уд.

— И никога ли не се бунтувате срещу онова, което ви е казано да вярвате?

— Често го правим — отвърнах весело. — Но не и срещу доктрината, тъй като тя е очевидно правилна във всички подробности. Вашият господин Бойл вярва, че когато науката и религията са в конфликт, значи има някаква грешка в науката. Това е почти като да кажеш, че когато индивидуалният ум и църквата са в противоречие, задължение на индивида е да открие в какво се състои грешката му.

Виждах, че интересът на Уд към разговора е много по-силно разпален от моя и че е на ръба да предложи да идем някъде да пийнем, та да продължим увлекателната си беседа. Не се сещах за нищо, което да желая по-малко от това, тъй че преди да бъда поставен в положение да му откажа, изправих се припряно.