Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические детективы » Пръстът, който те сочи [bg]
Пръстът, който те сочи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пръстът, който те сочи [bg]

Электронная книга - «Пръстът, който те сочи [bg]». Краткое содержание книги:

Невероятно находчиво литературно начинание: завладяваща историческа загадка с фабула, която непрестанно завива в неочаквана посока и кара читателя да гадае до последната страница. Намираме се в Англия през 60-те години на седемнайсети век. Чарлс II се е върнал на трона при Реставрацията след години гражданска война и задържалата се за кратко Република на Кромуел. Оксфорд е интелектуалното средище на страната, в което е съсредоточен огромен научен, религиозен и политически потенциал. Член на факултета на Новия колеж е открит мъртъв при подозрителни обстоятелства. Млада жена е обвинена в убийството му. Чуваме историята за тази смърт от четирима различни свидетели: италиански медик, амбициран да се прочуе с изобретяването на кръвопреливането; сина на роялист, обвинен в предателство; експерт криптограф, който е работил и за Кромуел, и за краля; виден историк и антиквар от Оксфорд. Всеки разказва своя версия на случилото се. Само едно от повествованията разкрива невероятната истина. С права, продадени за рекордни суми по целия свят, „Пръстът, който те сочи“ е събитие от голям мащаб в международното книгоиздаване. Достоен за сравнение с творбите на Джон Фаулз и Умберто Еко, романът на Иън Пиърс е едно изключително постижение, което ще бъде високо оценено от всеки любител на литературата.
Прецизно проучен и брилянтно измислен… внушителен труд. Sunday Telegraph
1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 312
Перейти на страницу:

Неговата непринуденост и самоувереност в присъствието на ректора Удуърд бяха в остър контраст с поведението на приятеля ми Лоуър, който изпадаше в униние, когато му се налагаше да проявява тази смесица от почтителност и учтивост, нужна в присъствието на висшестоящите нему. Горкият! Отчаяно желаеше облагите от покровителство, но не притежаваше способността да се преструва и неловкостта му често създаваше впечатление за грубост. Не минаха и пет минути, когато вече беше забравено, че огледът на тялото на Гроув е възложен на Лоуър, а Лок е само поканен да присъства, така че разговорът се водеше между философа и ректора. Лоуър неловко седеше встрани, слушаше ги, потънал в потиснато мълчание, и ставаше все по-мрачен.

Аз, от своя страна, се задоволявах да си държа устата затворена, за да не си навлека отново неприязънта на ректора, и тук, нека му отдам справедливост, на помощ ми се притече Лок.

— Господин Кола е много притеснен, задето сте го смъмрили така строго сутринта — подхвърли той. — Спомнете си, че нашето общество му е чуждо и той не знае нищо за делата ни. Каквото и да е изрекъл, не е вложил умисъл.

Удуърд кимна и ме погледна.

— Приемете извиненията ми, господине — каза. — Бях разстроен и недостатъчно внимателен в думите си. Само че предишната вечер при мен постъпи жалба и аз изтълкувах погрешно изреченото от вас.

— Каква жалба?

— Доктор Гроув бе обсъждан за постоянен пост и това беше почти решено, а ето че дойде тази жалба, в която се твърдеше, че води разпътен живот и не бива да бъде назначаван.

— Заради онова момиче Блънди, нали? — попита Лок със светско равнодушие.

— Откъде знаете?

— По таверните това отдавна се говори, не че е някакво доказателство. Мога ли да попитам кой е подал жалбата?

— Изхожда от член на факултета — отвърна Удуърд.

— Но от кого именно?

— От кого именно засяга единствено колежа.

— А вашият жалбоподател подкрепил ли е обвинението си с някакви доказателства.

— Сочи, че момичето е било в стаята на доктор Гроув снощи, лично ги видял да влизат там. Изразява опасение, че са могли да ги видят и други и това би хвърлило сянка на колежа.

— А истина ли е било?

— Възнамерявах тази сутрин да попитам доктор Гроув.

— Значи тя е била там снощи, а на сутринта Гроув е открит мъртъв — обобщи Лок. — Виж ти…

— Допускате, че тя е сложила край на живота му?

— Боже милостиви, съвсем не — възрази Лок. — Но силно физическо претоварване при определени обстоятелства може да доведе до апоплектичен удар, както тъй простодушно отбеляза господин Кола сутринта. Това е далеч по-вероятното обяснение. В такъв случай несъмнено ще ни помогне щателно изследване. Нещо по-зловещо изглежда малко вероятно. При това господин Лоуър каза, че момичето май искрено скърбило, като узнало за смъртта на Гроув.

— Благодаря ви за тези сведения — каза ректорът. — Е, да пристъпваме ли към работа? Заръчах да поставят трупа в библиотеката. Къде бихте искали да направите огледа?

— Ще ни е нужна голяма маса — обади се намусеният Лоуър. — Най-подходяща ще е кухнята, ако бъде отпратена прислугата.

Удуърд отиде да даде разпорежданията си, а ние минахме в съседната стая да видим тялото. Когато къщата се опразни, пренесохме трупа в частта със слугинските помещения. За щастие вече бяха измили Гроув, та не губихме време с това крайно неприятно задължение.

— Май е най-добре да започваме, как мислите? — каза Лоуър, като разчистваше масата от вечерята.

Свалихме дрехите на Гроув и го положихме върху масата, както е дошъл на белия свят. Лоуър извади трионите си, наточи ножа си и нави ръкави. Удуърд реши, че не желае да присъства по-нататък, и ни остави.

1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 312
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)