Пръстът, който те сочи [bg]

Лоуър махна безгрижно с ръка.

— Не се тревожете за това. Видели сте се при утежняващи обстоятелства.

— Той се държа оскърбително — настоях. — Обвини ме, че отправям клеветнически намеци.

— Нима? И какви точно?

— Не знам. Само попитах не се ли е преуморявал клетникът с някаква физическа активност. Удуърд почервеня от гняв и ме обвини в злонамереност.

Лоуър потърка брадичката си и по устните му плъзна усмивка на разбиране.

— Виж ти — промърмори. — Значи е възможно да е вярно.

— Кое да е вярно?

— Носеха се разни слухове — намеси се Лок, който беше приключил с вечерята и бе готов да посвети вниманието си на нещо друго. — Нищо сериозно, но някой бе пуснал мълвата, че Гроув блудства с прислужницата си. Аз самият го намирах за малко вероятно, предвид че източникът на тези сплетни беше Уд.

— Нещо не разбрах… — понечих да кажа.

Лок вдигна рамене, сякаш не му се искаше да продължи, но Лоуър не беше толкова сдържан.

— Въпросната прислужница беше Сара Блънди.

— Държа да кажа, че Гроув винаги ми е изглеждал порядъчен човек, способен да устои на въртиопашки като нея — отбеляза Лок. — А клюката, както споменах, идеше от онзи клоун Уд и естествено, не ѝ придадох значение.

— Кой е Уд?

— Антъни Уд или Антъни де Уд, както му е угодно да се именува, тъй като се причислява към благородническото съсловие. Още ли не се познавате с него? Не бойте се, няма да го избегнете. Той ще ви издири и ще ви извади душицата. Антиквар от най-досадните.

— Не, държа да сме справедливи — намеси се Лоуър. — В тази област той е отлично осведомен.

— Може би, но пак си остава жалък клюкар и завистник; никой освен него няма заслуги и пробива единствено благодарение на връзки. Сигурно е убеден, че и Христос дължи положението си благодарение на семейно влияние.

Лоуър се изхили на това богохулство, а аз скришом се прекръстих.

— Хубава работа, Лок, ето че смутихте нашия приятел папист — упрекна го той шеговито. — Работата е там, че Уд води монашеско съществуване сред своите книги и ръкописи и девойката с нещо го е привлякла. Беше прислужница на майка му и горкият Уд се смята за измамен от нея.

Лок се подсмихна.

— Единствен Уд би могъл да се изненада от нещо такова — рече той. — Но така или иначе, той уреди момичето на работа при Гроув, а после започна да плещи своите измислици за тях. И тъй като е злопаметен, залови се да разпространява слуховете из целия град, та за да запази доброто си име, Гроув бе принуден да я изгони.

Лоуър го ръчна с пръст в рамото.

— Тихо, приятелю — предупреди го. — Ето че се задава и самият той. А знаете как не търпи да го одумват.

— О, господи — промърмори Лок. — Това няма да го понеса. Не и по време на хранене! Приемете извиненията ми, господин Коул.

— Кола.

— Господин Кола. Надявам се да се видим по-късно. Приятна вечер, господа.

Той стана, бързо се поклони и се отправи към вратата, неучтиво припряно, като пътьом кимна на един до абсурдност неспретнат мъж, който се насочи към нас.