Пръстът, който те сочи [bg]

Той сърдито ми изръмжа, тъй като тонът ми подсказваше, че няма да се примиря с отказ и да го оставя на мира.

— Не съм убеден, че идеята е разумна.

— Но иначе тя ще умре.

— Вероятно при всички случаи ще умре.

— Тогава нямаме какво да губим.

— Вие не, но в моя случай рискът е по-значителен. Кариерата и семейството ми зависят от утвърждаването ми в Лондон.

— Не виждам с какво ще попречи това.

Той изтри тънкия скалпел в престилката си и си изми ръцете.

— Чуйте, Кола — обърна се към мен, — достатъчно време прекарахте тук, за да се уверите какво противодействие срещаме. Помислете си само как вчера идиотът Гроув ви е нападнал в Новия колеж именно на тема експериментално лечение. Не е лишен от известно право, колкото и неприятно да ми е да го призная. Има много такива, че и по-лоши, в чиято власт е да ми причинят сериозна вреда, ако им дам и най-малкия повод. В случай че взема участие във вашата операция, а болната умре и това се разчуе, репутацията ми на лекар ще е погубена още преди да е сложено началото на медицинската ми кариера.

— Имате съмнения относно опита, предложен от мен ли? — осведомих се, пробвайки да подходя от друга страна.

— Имам големи съмнения относно него, а и вие би трябвало да ги имате. Теорията е примамлива, но надеждата, че пациент ще преживее практическото ѝ прилагане, е твърде малка. Длъжен съм да призная обаче — изрече с неохота, която ми даде увереност в моята победа, — би било крайно интересно да се експериментира това.

— А ако няма опасност никой да узнае?

— Тогава бих се радвал да участвам.

— Може да поискаме от момичето клетва за мълчание.

— Може. Но и вие трябва да се закълнете, че няма да кажете нито дума дори когато се върнете във Венеция. Ако публикувате писмо със съдържание за направеното, ще ме поставите в извънредно затруднено положение.

Шляпнах го по гърба.

— Не се бойте! Никога нищо няма да публикувам — отсякох. — Давам ви дума, че пред никого няма да говоря, ако не получа разрешение от вас.

Лоуър почеса носа си, докато обмисляше казаното от мен, после, намръщен при мисълта за опасността, на която се подлагаше, кимна.

— Е, щом е така, да се залавяме за работа — заключи.