![Кърваво наказание [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/3/krvavo-nakazanie-bg-download.jpg)
Кърваво наказание [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Серия: „Майкъл Бенет“ #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0935-3
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кърваво наказание [bg]». Краткое содержание книги:
Докато шофирах дотам, ми хрумна нещо, на което никога досега не бях обръщал внимание. След атентатите от 11 септември на обитателите на Ню Йорк очевидно не бе нужно много, за да се изнервят заради безопасността си. Парен каша духа, казах си.
Туристите се трупаха пред входовете на хотелите край южния край на Сентръл Парк, но изглеждаха напрегнати и непрекъснато се озъртаха на всички посоки. Една почти изпаднала в истерия тълпа се опитваше да узнае последните новини от гигантските телевизионни екрани, инсталирани на „Плаза“ и излъчващи предаванията на Си Би Ес. По тротоарите на Лексингтън авеню беше пълно с чиновници, наизлезли пред модерните стъклени кули. Всички дърдореха по мобилните си телефони и натискаха бутоните на органайзерите си „Блекбъри“, сякаш очакваха всеки момент да бъде оповестена заповед за евакуирането на града. Дори имаше поток от хора, тръгнали си по-рано от работа, който се изливаше в гарата Гранд Сентръл.
Може би всичко, което ставаше, имаше нещо общо с действията на убиеца, внезапно прозрях аз. Може би той искаше да всее колкото се може повече страх.
Ако наистина бе така, то сега би трябвало да е извънредно доволен, защото планът му се осъществяваше безпогрешно.
Не исках и моят служебен шевролет да се присъедини към множеството полицейски коли, блокирали входа на болница „Белвю“, затова паркирах до платформата за разтоварване и влязох през задния вход.
Ед Корзеник — ветеранът, който бе прострелян в метрото, още се намираше в хирургичното отделение. Като по чудо куршумът, насочен към главата му, само одраскал черепа му. Но в плешката си имаше рана от пистолета четиридесет и пети калибър, с която хирурзите още се опитваха да се справят.
Ед имаше многочислено семейство, като много от близките му се бяха струпали в чакалнята — жена, майка, братя и сестри. Като ги видях, потънали в скръб и отчаяние, веднага ми се прииска да позвъня у дома.
Отговори ми Брайън, най-големият ми син. За щастие той, разбира се, нямаше представа с какво се занимавам в момента или какво ставаше навън по улиците. Поговорихме си на спортни теми, за „Янките“ и за ставащото в отбора на „Джетс“. Скоро щеше да навърши тринайсет, осъзнах аз с удивление. Мили боже, нима щях да имам цяла къща, пълна с тийнейджъри?
Затворих с усмивка. Това бяха двайсетте най-хубави минути от днешния ми ден.
40.
След това реших да направя нещо, за което се бях заканил още от сутринта — да навестя редакцията на „Ню Йорк Таймс“, за да си поговоря с Кати Калвин. Време беше с нея да поседнем насаме. Или може би едно кроше щеше да е по-ефикасно от всякакви разговори? Исках да разбера две неща. Най-вече откъде, по дяволите, си измисляше хипотезите и защо внушаваше, че аз съм нейният източник?!
След като си проправих път сред оживеното улично движение по Четиридесет и втора улица, си спомних, че редакцията на „Ню Йорк Таймс“ вече не се намираше тук. Трябваше да помисля, докато си спомня, че се помещава в новата сграда на вестника на Четиридесета улица.
Осведомих мъжа от охраната в бляскавото ново фоайе, че търся Кати Калвин. Той затърси името й в списъка и ми съобщи, че мога да я намеря на двадесет и първия етаж.
— Почакай за секунда — спря ме той, щом се насочих към асансьорите. — Първо трябва да ти издам пропуск.
Ослепих го със златната си значка, закрепена за вратовръзката ми.
— Нося си свой пропуск — обясних му аз.
Обхождането на двадесет и първия етаж се оказа по-трудно, отколкото да проникнеш във вражеска територия. Докато крачех по плетеницата от безкрайни коридори, бляскавият ми пропуск ми спечели различни погледи — шокирани, изнервени или ненавистни. Заварих Кати Калвин свряна в един бокс, бясно тракаща по клавиатурата.
— Пишеш още лъжи за последната драма в града, така ли? — попитах я аз любезно.
Тя се извъртя към мен на стола си, стресната от появата ми.
— Майк… Хм, чудесно е, че те виждам тук. — Заложи на номера с приятелската усмивка, но аз побързах да охладя възторга й.
— Не се престаравай. И да не си посмяла пак да ме убеждаваш колко страхотно изглеждам. Вместо това, само ми кажи защо се опитваш да издействаш уволнението ми. Да не би да си бясна, че нищо не ти казах?
Усмивката й мигом се стопи.
— Не се опитам да издействам уволнението ти… — запелтечи тя.
— Не ми пука, ако искаш да си измисляш „неназован източник“. Това си е твое лично решение. Но когато намекваш, че този източник съм аз, това вече ме засяга.