Кърваво наказание [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Серия: „Майкъл Бенет“ #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0935-3
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кърваво наказание [bg]». Краткое содержание книги:
Не бих могъл да го кажа по-добре.
През последния час всичко се промени. Убиецът бе убил един или може би двама от нашите. Залозите в играта скочиха до небето.
Сега беше лично.
34.
Съпроводих носилката до улицата, докато парамедиците от Спешна помощ отнасяха Тоня Грифит до линейката, за да я вкарат вътре. Шофьорът затръшна задните метални врати, качи се зад волана и включи лампите на покрива. Но след малко като че ли се замисли, защото ги изключи, преди да потегли бавно и да се присъедини към уличното движение. Нямаше защо да бърза по пътя към моргата.
Докато гледах как линейката преминава покрай сградата на „Крайслер“, неволно се замислих отново дали да приема предложението за работа в Ей Би Си. Достатъчно се бях нагледал на стрелби и смърт. Поне в този момент се чувствах точно така.
Детектив Тери Лейвъри се изкачи забързано по стъпалата зад мен.
— Току-що разговарях с капитана от районния полицейски участък, Майк — заговори той. — Стрелецът е изчезнал. Още претърсват в метрото и по улиците. Проверяват автобуси и таксита по Лексингтън авеню и Петдесет и първа, но още нищо не са открили.
Полицаят от аварийния отряд го бе казал най-добре: Кучи син.
— Има ли свидетели? — попитах го.
— Около дузина. Щом започнала стрелбата, повечето се притиснали към седалките и пода на вагона, но описанията им съвпадат почти напълно. Висок бял мъж с черна коса и слънчеви очила, с джинси и шарена тениска. Използвал два пистолета: един двадесет и втори калибър и един четиридесет и пети калибър. По един във всяка ръка, като разбойника Джеси Джеймс.
Поклатих изумено глава. Един мъж едновременно да се справи с двама тренирани и въоръжени полицаи, при това с два различни пистолета? Това се случваше само в блудкавите уестърни и в екшъните на Джон Ву. Изваждането, прицелването и стрелбата дори само с едно оръжие, докато си под обстрел, изисква невероятно умение и тренинг.
— Този тип или в миналото си е преминал през обучение в специалните части на военните, или е някакъв идиот с най-невероятния късмет в целия свят — отсякох аз. — Остава ни да се молим да е второто.
— О, да, но има и още нещо — добави Тери Лейвъри. — Точно преди да стреля по тях, той извикал, че харесва полицаите. Опитал се да ги предупреди, дори се извинил на Тоня Грифит.
Господи, на всичкото отгоре харесва полицаите?
— С такива приятели не са ти нужни врагове — промърморих. — Добре, прегледай видеозаписите, които могат да се вземат от видеокамерите по улицата. Аз ще отида на другото местопрестъпление.
Докато се приближавах към ъгъла, зад полицейската лента видях един стар продавач на хотдог, негър от Ямайка, да ми маха с ръка. Промених посоката си и се отправих към него, като си мислех, че може да има нещо да ми съобщи, но се оказа, че той само подарявал бутилки с вода и сода на всички от екипа на Спешна помощ.
— Дъщеря ми работи в Спешна помощ в Бронкс, човече — заговори ме той с подкупваща усмивка. — Поне с това мога да ви помогна, като ви е толкоз напечено.
Отказа да вземе пари от мен, но накрая прие картата на доброволен помощник на нюйоркската полиция, която му дадох. Може би тя щеше да му помогне, ако и на него му станеше напечено.
Докато си губех времето с познатия ритуал по издирването на колата си, ме порази откритието, че всеки път, когато се наканех да зарежа тази работа, се сблъсквах с причината, заради която продължавах да я върша.
35.
Хотел „Платинена звезда“ се намираше само след пет преки на запад по Шесто авеню. Докато пътувах натам, успях да подредя първите си впечатления от огледа.
Най-недвусмислено натрапващият се извод бе, че след всяко нападение убиецът се скриваше някъде, преди отново да излезе на сцената — но с различно облекло, — за да извърши следващото престъпление. Би трябвало да разполага с някакво укритие някъде в съседство. Апартамент? Или хотелска стая?
Следваше загадката с това, което беше изрекъл, според свидетелите. Харесвал полицаите… Може би са били само празни приказки. Но тъй като този тип бе толкова хитър и организиран, имах чувството, че много добре е знаел какво говори. И е застрелял двамата колеги от транспортна полиция само защото е било наложително, за да избяга.
Това означаваше, че не убива случайно — явно подбираше мишените си. Освен това хотел „Платинена звезда“ беше третото изискано място от трите досегашни местопрестъпления.