Кърваво наказание [bg]

— Как смееш да ме обвиняваш, че си измислям разни работи!

Длъжен бях поне едно да призная на Кати: знаеше, че нападението си остава най-добрата защита.

— Да не би да твърдиш, че аз съм ти казал нещо за убиеца? — попитах. — И кога точно се случи това? Може би притежаваш запис или бележки, за да освежиш паметта ми?

— Господи, колко си самонадеян! — скастри ме тя със смразяващ гои. — Не ти ли е хрумвало поне веднъж, че в този свят могат да се намерят и други източници, освен теб?

— Че кой друг? Кой, освен мен може да ти подскаже, че „убиецът е само един“ и „се преоблича, за да избегне залавянето“?

Лицето й внезапно доби неуверено изражение.

— Виж, не знам дали мога да говоря за това — промърмори тя и се изправи. — Първо трябва да го изясня с моя…

Отпуснах ръка върху рамото й, за да я накарам отново да седне. Жестът ми не беше много груб, но не беше и нежен.

— Опитвам се да заловя опасен убиец. По-добре ми кажи какво знаеш. Всичко. Веднага!

Кати прехапа устни, после затвори очи.

— Беше той.

— Той? Какво означава това, по дяволите? — Улових дръжките на стола й и сведох лицето си до нейното. — Изплюй камъчето, Кати! През последните два дни търпението ми съвсем се изчерпа.

Видях, с мрачно удовлетворение, че тя се разтрепери.

— Убиецът — прошепна.

Втренчих се в нея, невярващ на очите си. Имах чувството, че са ме ударили в лицето.

— Вчера следобед ми изпрати имейл — продължи репортерката. — Каза, че искал текстът да се оповести дословно, за да няма никакви недоразумения. Помислих си, че е някакъв смахнат, но той започна да разказва всичко с най-големи подробности. Какво, кога, къде и дори защо се е случило.