![Кърваво наказание [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/3/krvavo-nakazanie-bg-download.jpg)
Кърваво наказание [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Серия: „Майкъл Бенет“ #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0935-3
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кърваво наказание [bg]». Краткое содержание книги:
Изглежда, предишните ми предположения се потвърждаваха. Той си имаше график, свързан по някакъв начин само с богатите.
Освен това, за разлика от типичните серийни убийци, този тип не действаше скрито. Убиваше посред бял ден и се оставяше да бъде видян. Дали не се опитваше да ни изпрати някакво послание?
Подобни престъпници обикновено искаха да докажат, че са много по-умни от полицията. Дразнеха ни, че могат безнаказано да избиват жертвите си и никога да не бъдат заловени. Но защо тогава още не се бе свързал с пресата?
Още бях погълнат от тези размишления, когато спрях колата пред фасадата на хотела. Стотина полицаи се бяха струпали в зоната, очертана от жълтата отцепваща лента, ограждаща цели две преки от двете страни на хотела. Имаше още служители от близките административни сгради, мълчаливо наблюдаващи какво става, все още шокирани, напрегнати в очакване на това, което ще последва. Лично аз предпочитах тълпата да е от любопитни вманиачени зяпачи, което е нещо обикновено при всяко местопрестъпление.
Хората определено изглеждаха изплашени. И защо да не бъдат? Дори по стандартите на Ню Йорк броят на труповете будеше тревога.
Намерих детектив Бет Питърс вътре, до рецепцията. И сега ми се стори привлекателна, но този път изглеждаше унила.
Поведе ме през облицованото с бял мрамор фоайе към асансьорите. Тялото беше покрито с чаршаф. Наведох се и го издърпах.
Лежащата на пода жена още беше красива, с пищна грива от руса коса, разпиляна около главата й. Само малките чернеещи се отвори от раните по лицето и гърдите, както и локвата лепкава кръв по пода около нея, показваха какво се е случило.
Вгледах се в букета, захвърлен върху гърдите й. Изпопадалите по мрамора наоколо цветчета придаваха на мястото вид на жертвен олтар.
Като изскачащо на компютърния екран съобщение в паметта ми изплуваха редовете, оставени от убиеца в „Клуб 21“:
Твоята кръв е моята боя.
Твоята плът е моята глина.
— Нещо хрумва ли ти от всичко това, Майк? — попита ме Бет. — Защото на мен нищо не ми говори.
Върнах чаршафа на мястото му.
— Сигурен съм, че иска да ни каже: „Хванете ме, ако можете“.
36.
— Името й е Мартин Брусар — осведоми ме Бет Питърс, когато се върнахме при рецепцията. — Стюардеса от „Ер Франс“. Днес, в два часа следобед, трябвало да лети до Париж. Тази сутрин, към единадесет, висок чернокос мъж влязъл в хотела с букет цветя. Рецепционистката му обяснила, че може да я изчака на дивана пред асансьора. Когато Мартин излязла, той стрелял в нея от упор, пистолетът му бил скрит в розите. Веднъж в главата и два пъти в гърдите.
Позволих си само една дълга, уморена въздишка.
— Но има и добри новини — продължи Бет. — Ела с мен.
Поведе ме към просторния кабинет зад рецепцията. Представи ме на шефа на охраната на хотела — белокос мъж, бивш агент от ФБР, чието име беше Брайън Нейврил. Изглеждаше доста нервен, докато стискаше ръката ми. След това, което току-що се бе случило, мисля, че се опасяваше да не се окаже и бивш шеф на охраната на хотела.
— Мисля, че намерих нещо, което може да ви бъде полезно — каза ми той, като махна към бюрото си. — Или поне се надявам.
Показа ни на лаптопа си видеозаписи от различните охранителни камери, като бързо кликна върху сцената до рецепцията. Щом се появи първият кадър, той увеличи мащаба на изображението и кликна върху бутона за пауза.
Очерта се сравнително ясен образ на мъж със слънчеви очила и скъпо кожено яке. Държеше букет от рози и се усмихваше, докато разговаряше с рецепционистката.
Двамата с Бет се спогледахме зарадвано. Ето че разполагахме със солидна следа! Заради черните очила изображението не беше от най-добрите, но не беше и от най-лошите. Шефът на охраната на хотела вече бе отпечатал на принтера снимките, струпани върху бюрото и готови за разпространение.
— Къде е рецепционистката? — попитах. — Трябва да говоря с нея.
Младата жена се казваше Анджи Хамилтън — ниска привлекателна брюнетка, около двадесет и пет годишна. Изглеждаше още разстроена, когато Бет я доведе при мен.
— Здравей, Анджи — подех. — Аз съм детектив Бенет. Наясно съм, че точно сега ти е много трудно, но трябва да знаем всичко, което можеш да ни кажеш за този, който е убил госпожица Брусар. Разговаряла си с него, нали?