Кърваво наказание [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Серия: „Майкъл Бенет“ #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0935-3
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кърваво наказание [bg]». Краткое содержание книги:
Стиснах зъби и мислено нарекох Кати Калвин „кучка“, задето не ми го беше дала досега. Предложение за мир ли? Друг път! После седнах на бюрото и се опитах да реша какво да направя с това.
Да се проследи следата беше трудно и сложно. За да принудя интернет компанията да ми сътрудничи, трябваше първо да получа съдийска заповед, а след това можеше да се окаже, че съобщенията до този адрес идват от някоя обществена библиотека или колеж.
Припомних си, че нямаме никакво време за губене, и реших да рискувам с изстрел напосоки. Бързо си създадох свое потребителско име — MIKE10, в чатрума на „Яху“.
След което можех да изпратя първото си съобщение до Учителя.
MIKE10: Получих манифеста за твоята мисия.
Това, което се случи след малко, направо ме изуми. Съвсем неочаквано за мен се появи отговорът.
TEECH1: И какво си мислиш?
Беше той!
MIKE10: Много интересно. Може ли да се срещнем?
TEECH1: Ченге си, нали?
В първия миг се замислих дали да го излъжа, но после се отказах. Нямаше полза да се отнасям с този тип като с глупак.
MIKE10: Да. Аз съм детектив към нюйоркската полиция.
TEECH1: Нямах намерение да убивам онези полицаи. Харесвам полицаите. Те са сред малцината в този сбъркан свят, които действително вярват в доброто и злото. Но трябваше да избягам. Това, с което съм се заел, е по-голямо, по-важно от живота на двама добри полицаи.
MIKE10: Мога да ти помогна твоят манифест да бъде разпространен.
TEECH1: Справям се съвсем добре. Смъртта и убийството много бързо привличат вниманието на хората. Ушите им се наострят, когато очакват НЕЩО ГОЛЯМО.
44.
Напрегнато надвесен над клавиатурата, реших да изпробвам друга тактика.
MIKE10: Може би трябва да поговориш с някого, който ще успее да разреши проблема ти по различен начин.
TEECH1: Въобще не се опитвай. Аз нямам проблеми. Хората си мислят, че могат да продължават да прецакват другите безнаказано. Защо? Защото имат пари. Парите са отпадъчна хартия с напечатани върху нея цифри. Но тази хартия не може да те имунизира срещу твоите човешки отговорности.
MIKE10: Продавачът в онзи магазин и салонният управител нямаха пари. Сигурно нещо друго те тревожи. Наистина искам да те разбера, затова, моля те, разкажи ми. Защо ги уби?
TEECH1: Убил съм ги?
MIKE10: Не си ли същият, който застреля онези хора?
TEECH1: Разбира се. Само че възразявам срещу думата. Убийство означава, че онези животни, които затрих от лицето на земята, са били човешки същества. Семействата им би трябвало да изрекат една молитва и да ми благодарят, че съм отървал онези плужеци от жалкото съществуване, което представляваше животът им.
Ето че стигнахме донякъде, помислих си аз.
MIKE10: Да не би да си се нагърбил с божието дело?
TEECH1: Понякога си мисля така. Не претендирам, че знам как бог се изявява в този свят. Но може да го прави чрез мен. Защо не?
Учител? Единственият предмет, който можеше да преподава този тип, беше как напълно да психясаш.
MIKE10: Не мога да повярвам, че бог би поискал от теб да убиваш хора.
TEECH1: Неведоми са пътищата господни.
MIKE10: И какъв ще бъде следващият ти ход?
TEECH1: Едва ли би искал да знаеш. Казах го на онези ченгета, ще го повторя и на теб. Стой настрани от пътя ми. Знам, че си решен да ме заловиш, но ако бях на твое място, доста щях да се замисля дали да го правя, Бенет. Защото, ако ти или някой друг се изпречи между мен и това, което трябва да бъде извършено, кълна се във Всемогъщия Бог, че ще те убия, преди още да си мигнал.
Мили боже, той знаеше кой съм аз! Трябва да се е досетил от статията в „Ню Йорк Таймс“. Със същия успех Кати Калвин би могла да напечата домашния ми адрес.
MIKE10: Предполагам, че все пак трябва да рискувам и да опитам.
TEECH1: Доста опасно начинание, Бенет. Точно това си мислеха и онези двамата в метрото. Малко преди да ги убия. Кога ще се публикува манифестът за мисията ми?
Притиснах слепоочията си и се опитах да пришпоря мислите си. За него очевидно бе важно посланието му да стане достояние на целия свят. Вероятно бихме могли да го използваме, за да го притиснем.
MIKE10: Не можем да го публикуваме. Не и докато не получим нещо в замяна.
TEECH1: Какво ще кажеш да те оставя жив? Това е моето окончателно предложение.
Досега успявах някак си да се сдържам, но това вече ми дойде в повече. Този самодоволен боклук явно успя да изчерпи търпението ми. И преди да успея да се спра, се поддадох на необуздания си гняв.