Кърваво наказание [bg]

37.

Полицаите, пристигнали първи в хотела, бяха отвели колежките на жертвата в участъка Манхатън-север. Стюардесите от „Ер Франс“ бяха изпаднали в истерия. Толкова бяха изплашени, че първите детективи, които ги разпитали, не успели да изкопчат от тях нищо, освен несвързани брътвежи на френски. Като типични полицаи, познанията им по този език започваха и свършваха с Voulez-vous coucher avec moi ce soir (Искате ли да легнете с мен тази вечер). Повикали преводач, но още никой не се бе появил.

За щастие аз не бях типичен полицай.

— Je suis vraiment désolé pour votre amie. Наистина много съжалявам за вашата приятелка — казах на девойките още с влизането си в стаята за разпити на горния етаж. — Je suis ici pour trouver le responsive, mats je vais avoir besoin de votre aide.

Това последното би трябвало да им подскаже, че се нуждая от помощта им, за да намерим убиеца. Или поне си мислех, че това означава казаното от мен. Преди години моят френски беше доста по-добър, но го бях занемарил. Може би думите по-скоро са прозвучали като „Да сте виждали онази работа на сестра ми?“.

Но каквото и да казах, тези великолепни млади жени скочиха възбудено и се притиснаха към мен. Никога не ми се бе случвало да се озова в прегръдка с четири руси французойки, приличащи на супермодели. Някак си успях да им устоя, може би защото си мислех само за нашия декан в колежа „Риджис“, който настояваше да уча испански, защото било по-практично.

Показах им снимката на стрелеца от охранителните камери. Една от стюардесите — Габриел Моншкур, се взря в нея, очите й се разшириха, след което започна да нарежда нещо в продължение на цяла минута без прекъсване. След като я помолих да го повтори по-бавно, успях да сглобя частите от това, което обясни.

Според нея тя вече бе виждала някъде този стрелец! Не беше стопроцентово сигурна, но може би се е случило на едно празненство, организирано преди година от „Бритиш Еъруейс“ в Амстердам — където се събрали много пилоти от дузина различни авиокомпании.

Още един голям пробив! Пилот! И още една връзка, за която се бях досетил от самото начало — всъщност никога не се бях съмнявал. Е, може би само за секунда. Какво ще кажете за това? Моята дипломация и несръчните ми опити да проговоря на френски се бяха отплатили щедро. Да живее „Риджис“!

Най-после разполагахме със солидна следа, за да започнем издирване.

Излязох с мобилния телефон в коридора и позвъних на шефа Макгинис, за да му докладвам за пробива.

— Добре свършена работа, Майк! — облекчено въздъхна той, с което съвсем ме шашна. А от това, което последва, направо зяпнах от изненада — предоставяше ми кабинет в Полицейската академия на Двадесета улица, заедно с десетима детективи, които да работят върху откритите от мен следи.

Докато пътувах към новите си покои, не преставах да се удивлявам мислено. Бях смаян от рязката промяна в отношението на шефа към мен.