Приливът на тайните [bg]

Алексия прие обаждането в колата си.

Бе очаквала, че премиерът ще е гневен. Но не чак толкова.

— Казах ти, специално те предупредих да смекчиш тона.

— Направих го.

— Променила си само една дума! Видяла ли си какво става навън? Общественият ред е взривен, Алексия. Ще има жертви.

— Хората са гневни, Хенри — хладно отвърна Алексия, — и не ги виня. На британското общество му писна да е заложник на шепа разхайтени имигранти, които изсмукват социалните ни придобивки и пикаят на националния ни флаг. Заставам зад редовите избиратели.

— Глупости! Опитваш се да спечелиш политически дивиденти. Ако си решила да водиш борба за надмощие с колегите от кабинета, прави го дискретно.

— Но. Хенри…

— Млък! — Никога досега Хенри Уитман не й бе повишавал тон. — Не казваш нищо, ясно ли ти е? Нищо. Нито на мен, нито на пресата, нито на никого. Налягаш си парцалите и оставяш на мен да оправя тази каша. Ясен ли съм?

Алексия замълча.

— Имаш ли представа колко хора се обаждат да искат оставката ти, Алексия? — Премиерът явно беше притеснен. — Знаеш ли какво ми коства да те обуздавам?

— Нямам представа — отвърна Алексия. — А и не ме интересува.

— Е, би трябвало да те интересува. Мога да стигна много далеч, знаеш това, Алексия. Запомни го.

— Аз също, Хенри. Може би ти трябва да го запомниш.

Тя затвори. Седналият до нея сър Едуард Манинг забеляза, че ръцете й треперят. Дали от страх, или от гняв, не можеше да прецени.

— Мога ли да помогна с нещо, госпожо министър?

— Не, благодаря, Едуард. Добре съм.

Продължиха по пътя си в мълчание. По Ембанкмънт трафикът се поразреди. След минути щяха да са на площада пред парламента.

— Всъщност има нещо, Едуард. Става дума за материалите, които ми даде снощи за нашия приятел господин Хамлин. Американецът.

Сър Едуард Манинг наостри уши. Премиерът току-що бе разпердушинил госпожа Де Вер. Кариерата й висеше на косъм заради скандала около имиграционния въпрос. А тя се вълнуваше от един безобиден смахнат.

Защо?

— Какво по-точно, госпожо?

— Ами, полицията не може да го открие. Чудех се дали не знаеш за някой… друг начин.

— Разбирам.

— Иска ми се да го открия.

Сър Едуард се приготви да попита нещо, но размисли и се отказа.

— Разбира се, госпожо министър. Смятайте го за уредено. О, боже!

На площада пред парламента цареше пълен хаос. Тълпа бе силно казано, но имаше гневни групи протестиращи, поддръжници на различни страни в спора — развяваха плакати и се надвикваха да скандират. Портретът на Алексия се издигаше като икона — възхваляван от някои групи и обругаван от други. Някакви мъже от Източна Европа я бяха нарисували с рога. През затъмнените стъкла на даймлера Алексия чуваше „расистка кучка“ на английски и пълни с омраза крясъци на различни славянски езици.