![Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/0/vsichko-zapochna-v-knizharnichkata-na-hyugo-bg-download.jpg)
Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]
- Автор: Кинг Шели
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-367-3
- Переводчик: Силвия Николова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]». Краткое содержание книги:
Стигнах до банята с препъване и наплисках лицето си с вода. В банята влезе лъч светлина отвън през малкото прозорче над ваната. Водата направи кожата ми чувствителна. Седнах на ръба на ваната и прегърнах коленете си, докато отново успях да си поема дъх.
Изключих лампата, излязох и видях Раджит в коридора. Беше близо до всекидневната с гръб към мен, облегнат на стената. Останах в тъмнината и се загледах в извивките на тялото му. стоеше на сантиметри от светлината, излизаща от стаята. Помислих си за всички онези момчета от миналото ми, онези с морска сол по кожата, повечето от тях толкова жадни да задоволят мен, колкото и самите себе си. Беше толкова лесно и просто. Прошепнати на ухо думи, докосване по ръката. Това беше, преди всички да започнат да се интересуват с какво се занимавам и какви са целите в живота ми. Преди да започна да изчислявам колко време ще мине, докато се изморя от връзката. Когато бях по-млада, съществуваха само телата ни и нуждата — сурова и нетърпяща отлагане. Винаги преди първата целувка, в момента, лишен от въздух, си мислех: „Моля те, нека той да не е „единственият“. Все още не съм готова“. Не бях готова да спя пред прага на принца върху изтривалката и да изгубя гласа си, както стана с майка ми. И с тази мисъл държах здраво непостоянното си сърце, което имаше толкова малки очаквания и даваше толкова малко в замяна.
Докоснах гърба му с пръстите си. Той се обърна и протегна ръце към мен, както прави човек след няколко коктейла, и аз се мушнах в прегръдката му. Ръцете му галеха гърба ми успокоително, както би направил някой приятел, и за момент помислих, че това е краят. Но продължихме да се прегръщаме и времето за платоническа раздяла отмина. Ръцете му спряха да ме галят и останаха на кръста ми. Издишах и усетих как краката ми омекват.
— Това, което ти каза Джейсън… — започна той.
Прекъснах го с поклащане на главата.
— Искам това да се случи — продължи той. — Ти и аз.
Докоснах лицето му, докоснах Хенри, който се криеше в него. Ръцете му ме прегърнаха по-силно и тялото ми се долепи до неговото. Вече бях стигнала прекалено далеч, за да се върна назад. Докоснах с устни кожата му над яката и го чух как издиша. После ме целуна по-внимателно, отколкото очаквах. Пръстите ми пробягаха по кръста му, докато не допряха голата кожа под блузата му.
Искам да знам какво е усещането за теб, когато те докосвам с ръце, когато чуваш гласът ми да произнася името ти.
— Мислех, че няма да спиш с мен само защото ти подарих колело — каза той.
— Колелото е много хубаво.
6
Ще се кача на гърба на кит и ще прекося океана,
за да седна до теб и да те хвана за ръка.
Хенри
Сключих сделка със себе си, докато гледах как слънцето се показва през малкото прозорче в офиса на „Водното конче“. Когато светлината достигне ъгъла на бюрото, щях да стана от дивана и да се върна на работа. Това беше преди половин час. Слънцето вече беше огряло голяма част от бюрото, а аз все още лежах на дивана в офиса, облегнала глава на комплекта за бърза помощ при земетресения, който се състоеше от одеяло, котешка храна и водка. Не можех да си позволя да се размотавам наоколо по този начин. Трябваше да местя кашони с книги, да си пазя гърба от умопобъркания Грендел, а, да, и да се подготвя за обяда с Ави по-късно. Просто трябваше да си почина десетина или двайсет години и щях да съм добре.
Не ме мъчеше махмурлук. Просто си седях на това огряно от слънцето място, мислех си за миналата вечер и усещах онова затопляне в корема всеки път, когато си представях Раджит. Беше такъв любовник, какъвто си го бях представяла, дори и с непохватността на първия път. Беше сладко и вълнуващо да си с нов човек. А след това той се промъкна у Хюго и се върна със сирене, ябълки и белгийска бира. Разказа ми със закачливо театралничене как наскоро бил в някакъв ресторант в Напа, където всички ястия в менюто били цели фрази с позитивно звучене, така че, когато поръчвал, казвал неща от рода на: „Бих искал сияние, пълно със здраве и светлина с безкрайна радост отстрани“. Не знам дали беше заради Раджит, или заради секса, но в този момент имах чувството, че мога да произнеса тези думи напълно сериозно.
Той стана около 4,00 ч. сутринта и аз го изпратих до вратата. Целувахме са на прага, докато си представях колко хубаво ще мирише леглото ми — на него и на мен — когато си легна. Той си отиде, а аз останах сама със сладкото усещане.
Вратата на офиса на „Водното конче“ изскърца и Хюго се вмъкна вътре, тръгна бавно и целенасочено към мен и остави на пода висока чаша със светлокафява течност.