Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]

Чувствах се добре. Ядяхме къри и пиехме вино на сянка под чадър, вместо да работим. Обаче точно тогава работата ми ме намери.

Отпивах от втората си чаша каберне, когато вдигнах очи и видях Джейсън.

— Какво, по дяволите, правиш? Все още си седиш тук? — започна той.

— Успокой се — отвърнах аз.

Хората от другите маси се обърнаха и ни загледаха.

— Не беше в книжарницата почти цялата сутрин, а сега пък закъсняваш с 30 минути след обедната почивка.

Хюго си беше взел почивка този следобед и бях казала на Джейсън, че ще се върна навреме, за да може да отиде да се види с приятели и да гледат филмовия маратон на „Бойна звезда Галактика“ по канала за научна фантастика.

— Просто заключи и тръгвай. Идвам след малко.

Джейсън ме зяпна с поглед, който казваше, че му съсипвам живота. Откакто започнах да работя във „Водното конче“, той нямаше почти никаква възможност да сяда на креслото за четене и не можеше да се примири с този факт. Сега обаче бяхме от един отбор, другари във великото начинание да превърнем книгите от нежелани в търсени. По дяволите, бях почистила целия раздел с исторически книги за малкото време, което прекарах в книжарницата тази сутрин. Това ми даваше право да седя във всяко продупчено кресло, на което не се беше настанил Хюго, и нямаше да отстъпя това си право на никого. А що се отнася до днес — какво толкова, ако Джейсън изпуснеше началото на първоначалната атака на сайлоните? Животът е тежък.

— Не мога да си тръгна сега, глупачке. Целият ми ден се провали. Има прекалено много хора в книжарницата — отвърна той.

— Какви ги говориш?

— Клиенти! Нали се сещаш — хора, които купуват книги. Книжарницата е претъпкана. И цялата вина е твоя. Трябваше да помоля Тоалетната на ЦРУ да наглеждат книжарницата, за да дойда тук.

Той се отправи възмутен обратно към „Водното конче“, отвори вратата със сила и изчезна вътре. Докато гледах натам, десетина души влязоха в книжарницата след него. Десет.

— Ави, мисля, че трябва да тръгвам.

— А аз мисля, че трябва да дойда с теб.

Хвърли пари на масата до недовършения ни обяд и забързахме към „Водното конче“. Челюстта ми увисна, когато влязох вътре. Беше пълно с хора. Джон от Тоалетната на ЦРУ се появи измежду рафтовете с цял наръч книги. Вървеше след две жени на високи токчета и прекалено силни парфюми, които бях виждала на реклами за недвижими имоти във вестник „Маунтин Вю Войс“. Двамата Майк смятаха покупките на хората и прибираха парите в касата. Зад всеки човек, на когото помагаха, имаше още по трима или четирима, които си бяха избрали поне по десетина книги.

— Мисля, че ми беше казала, че книжарницата не се справя — каза Ави. — Обаче въобще не ми изглежда така.

Беше пълно с хора и през следващите два часа. Клиентите продължаваха да идват, книгите изчезваха, а парите се трупаха. Групата на Джейсън се грижеше за касата. Ави се разхождаше из книжарницата и снимаше щастливите клиенти с телефона си.