Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

СКЪПО МОЕ МОМЧЕ,

Навярно трябваше да ти пиша много по-рано, за да изразя удоволствието и гордостта, които изпитах, когато узнах, че не само доброволно си се записал да служиш, но си избрал и моя род войска. Не съм удивен; именно това очаквах от теб — освен, вероятно, допълнителното и твърде лично предимство, че избра нашата пехота. Това е завършек от такова естество, какъвто не се случва твърде често, и който, въпреки всичко, придава смисъл на учителските усилия. Ние по необходимост пресяваме множество малки камъчета, много пясък, заради всяко късче благороден метал — но късчетата са наградата.

Сега причината, поради която не ти писах веднага, за теб е очевидна. Много млади хора не намират в себе си достатъчно сили, за да завършат и биват изхвърляни още докато трае новобранското обучение. Изчаквах (поддържах връзва чрез свои собствени съобщителни канали) да преодолееш психологическата бариера и да оставиш зад гърба си депресията (колко добре познаваме ние с тебе тази депресия?) и бях сигурен, изключвайки възможността да бъдеш възпрепятстван от произшествия или болест, в успешното приключване на твоя срок.

В момента ти преминаваш през най-тежкия период от своята служба — не най-тежкия във физическо отношение (физическата трудност никога няма да те безпокои отново; сега ти владееш нейното измерение), но най-тежкия в духовно отношение… дълбоките, разтърсващи душата приспособявания и преоценки са необходими, за да те превърнат от потенциален в реален гражданин. Ти вече си преминал по-неблагоприятната част и независимо от множеството изпитания, които тепърва ти предстоят, все пак смятам, че успешно ще ги преодолееш. Но ставаше дума за това „потиснато настроение“ — достатъчно дълго чаках, за да се убедя, че си се справил с този проблем, иначе щеше вече да си бъдеш в къщи.