Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)
- Автор: Павлова Елена
- Серия: Песни от космическите друми #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)». Краткое содержание книги:
Е, посещението на музея много ти харесва, но не научаваш нищо ново за Благородника. Върни се на [[#t-karta|картата]].
246
Появяваш се в музея около половин час преди да затворят. Уредник Сана криво ти се усмихва иззад бюрото си… После забелязва пакета в ръцете ти.
— Носиш я? — зяпва тя.
— Точно така! — разгъваш кожата и оставяш уредничката да я гледа като хипнотизирана.
След час статуята на Куртландър вече е натоварена на кораба ти.
Запиши си нов код за Зад хълмовете — 245 — и нов код за Добро утро — 208. А сега — към [[#t-karta|картата]]!
247
Той допълва:
— Очевидно, няма смисъл да говорим повече! Приятен ден! — и буквално те изхвърля от къщата си.
Ако решиш да отидеш в Ловния съюз, мини на 150. Ако посетиш магазина, те очаква 124.
А ако вече си изчерпил и трите възможности, запиши си нов код за Сутрешен чай — 72 — и не ти остава нищо друго, освен да се върнеш на [[#t-karta|картата]] и да си избереш нов обект за посещение…
КОМЕНТАР НА КРИС: Ако случайно си закъсал и нямаш други непосетени кодировки, мога да ти дам още един шанс — иди прочети 227 внимателно! Луд да съм, ако не получиш една свободна кодировка!
248
Хелън те посреща още на космопорта и действително ти дава възможност да ловуваш безплатно на Маджипур. Прекарваш си чудесно, но не научаваш нищо ново за Благородника. Върни се на [[#t-karta|картата]].
249
Кимваш:
— Охотно бих ти казал как ще взема парите, но… да речем, че рискувам да бъда убит и…
— Е, хайде! Ако искаш, ще ти подаря — съвсем безплатно — една казвказка овчарка, но забрави адските ми хрътки! В целия Обитаем космос има само около двеста животни… Не можеш да ме накараш да ти дам кученце за нищо на света! Четиридесет милиона не са малко пари!
Най-сетне една гениална математическа сметка ти светва в мозъка.
Премини на 217.
250
Въздъхваш:
— Няма ли начин да сключим договор, според който да получа две кученца веднага, а плащането да се отложи за около месец?
Грант поклаща глава:
— Не съм луд! Ако толкова искате хрътки, но нямате пари, върнете се след месец и ще получите кученца — ако са останали…
Премини на 247.
Карта
№Име на обектаПлаващи кодировкиK1K2K3K4K5K6K7K8K9K10K11K12K13K14K15K16Епилог
Когато пишеш книга за търсене на съкровища, най-добре е да спреш там, където съкровището е намерено, мисля аз. Какъв смисъл има да се разказва как Кели е платил регистрацията си за планетата, как е превърнал града в археологически резерват и как… Просто това е част от съвсем друга история.
Така че тази книга би трябвало да свърши до тук… Но има нещо, което продължава да ме притеснява дори и сега, когато ръкописът е готов за печат.
Преди няколко седмици седяхме с Кели в „Жонгльорите“… О, забравих да спомена, че първото нещо, което той направи, бе да изпълни договора си с кораба. Кели бе на мнение — и Елинър Куин се съгласи с него — че Ратала е изключително приятна планета, така че с помощта на три килограма аурит корабът бе закаран там и флиперяните най-сетне достигнаха крайната си цел.
Та, седяхме в „Жонгльорите“ — барът на Дансе Феб Флипер — и обсъждахме настоящата книга. Кели внезапно каза:
— Знаеш ли, в склада с аурита намерих и още нещо…
— Какво? — вдигнах вежди аз.
— Там имаше един холопроектор и съобщение от капитан Морган…
— Поздравява те за добре свършената работа?
— Не точно… Ще ти го пусна, става ли? Дансе, ще минем отзад…
— Моят бар е и твой! — засмя се Дансе.
В празната задна стаичка Кели ми демонстрира записа.
Усмихнат до уши, капитан Морган говореше от екрана:
— Е, момче, радвам се, че си успял! Има само още едно нещо, което трябва да научиш… Това, което ти току-що откри, не е истинският Благородник. Още след като опаднах там бях наясно какво ще се случи, когато донеса аурита в Цивилизованата зона. Ето защо напълних трюма с кристалите и ги пренесох тук, а Ратала маскирах най-старателно… Вярвам, че това количество аурит ще ти бъде достатъчно да се погрижиш за флиперяните и да живееш в доволство до края на живота си. А ако някой ден решиш да потърсиш Благородника…