Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)
- Автор: Павлова Елена
- Серия: Песни от космическите друми #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)». Краткое содержание книги:
236
Планетата изглежда много спокойна. Всъщност, на нея няма и едно живо същество, както констатира Хепи. Но атмосферата е годна за дишане.
Ако искаш да кацнеш и да огледаш по-добре, мини на 213. Ако искаш да продължиш с другите планети, мини на 125.
237
Засмиваш се:
— Естествено, че ще изляза да разгледам! Дори това да не е Благородника, капитанът сигурно е скрил някъде още улики за наличието на истинската планета и…
Хепи мълчи няколко секунди, преди да отбележи:
— При друг случай не бих настоявал толкова, но ме притеснява онзи абзац, в който се казва да се пазиш от графския звяр… Ще вземеш скафандър и пълна екипировка, нали?
Ако го послушаш мини на 122. Ако откажеш да се екипираш както подобава, иди на 127.
238
Поклащаш глава:
— Не знам кодове за специални заявки!
— Е, жалко! Тъкмо си мислех, че може пък и да успея да обслужа някой клиент! — мозъкът въздъхва — Ама и без друго заявките сигурно не са от твоя човек… Ела пак някой път!
Ами, запиши си код 121 за Заложи осем и се върни на [[#t-karta|картата]].
239
Допиваш мълчаливо питието си и излизаш от кръчмата. За всеки случай „препитваш“ и компютърния мозък в бюрото за планетарни заявки, но и той не е чувал за капитан Морган.
— Очевидно Сълийн не е търсеният от на Пет парсека! — дълбокомислено обявява Хепи, когато се връщаш на кораба.
Понеже и без друго нищо не се е случило на Сълийн, няма да те карам да пишеш и нова кодировка. А сега — към [[#t-karta|картата]]!
240
Кимваш:
— Съгласен съм!
По-малко от час по-късно си в пилотската зала на „Хидрата“, четири очарователни хрътченца се мотаят из краката ти, а купчина бумаги на пулта — родословия, бланки, паспорти и какво ли още не — подсказват, че зверчетата са с къде-къде по-синя кръв от твоята.
Запиши си нова кодировка за Есенно листо 131. Запиши си също кодировка за Маджипур — 108. А сега марш на Мадж… тъй де, на [[#t-karta|картата]] за избор на нов обект!
241
Рийчард Венски те посреща лично и много държи да изрази огромните си неизразими благодарности. С една дума, отравя ти деня. Но на Ферол и без друго не научаваш нищо ново. Върни се на [[#t-karta|картата]].
242
Дансе и Фенс те посрещат и прекарвате една буйна вечер в ресторанта на „Флипер“, но не научаваш нищо ново за Благородника. Върни се на [[#t-karta|картата]].
243
Линда от Туристическия център любезно ти показва статуята на Куртландър, поставена на почетно място в Утринния музей. Дискретна табелка на постамента обяснява, че статуята е върната на флиперяните, благодарение на усилията на Кели Хардрайт…
Всички на Добро утро много те хвалят, но не научаваш нищо полезно за Благородника. Върни се на [[#t-karta|картата]].
244
Тимъти Грант обитава разкошно имение извън града. Когато таксито спира пред вратата на къщата, от храстите изхвръкват няколко великолепни адски хрътки, обграждат машината и вбесено започват да лаят.
Малко по-късно от къщата излиза мускулест русокос красавец, който с едно махване на ръката усмирява кучетата и ти кимва:
— Приятно ми е, Грант! Какво ви води насам?
Кимваш му и ти:
— Кели Хардрайт! Вижте, искам да купя две-три женски хрътки!
— О, чудесно! Заповядайте!
Той те настанява в разкошна гостна и започва да ти показва родословия, снимки на някакви предци и какво ли още не.
Накрая не издържаш и простичко питаш:
— Каква е цената?
— Двадесет милиона за кученце! — Той се усмихва. — Най-добрите адски хрътки в Цивилизованата зона, такава сума за тях си е направо без пари, нали разбирате, но…
— Двадесет милиона? — зяпваш изумен. За бога, та от условие на условие цената се вдига!
— Е, мога да направя специална отстъпка и да ви ги дам за по деветнадесет и половина, ако вземете три…
Ще му разкажеш ли за Благородника (220) или ще се опиташ да го наврънкаш да изчака с плащането (250)?
245
Когато влизаш в музея, още от прага в очите ти се набива кожата на синия тигър, опъната на стената срещу вратата. В този си вид Великият Мадж е дори още по-внушителен и красив. Сега се виждат дългите му лапи, масивната глава, изящната опашка… Жив, навярно е бил страшилището на Маджипур. Тук, както казва и Сана, той е невероятна атракция.