Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)
- Автор: Павлова Елена
- Серия: Песни от космическите друми #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)». Краткое содержание книги:
Ами, върни се на [[#t-karta|картата]].
196
Усмихваш се:
— Май ще е по-добре да го почакам тук!
— Ще ви направя чай! — кимва японецът.
Времето се влачи неприятно бавно. Домакинът ти не е склонен към разговори и те оставя да се забавляваш сам. Вечерята, която готви, започва приятно да дразни ноздрите ти. Накрая японецът отбелязва:
— Вече трябва да идват…
И точно в този момент между дърветата излизат десетина ловци, придружени от най-различни кучета, между които има и две адски хрътки.
— Това е Ясуи Хирикава — обяснява японецът и махва на водача на групата. — Ела насам, този иска да говори с теб!
Хирикава ти подава ръка и се усмихва:
— Вие пък от къде се появихте?
— Налага се да поприказваме… Един младеж на пистата ми каза, къде да търся лагера…
— Добре, ще поговорим! Нека само да хапнем!
След като вечерята е сервирана и нова порция чай завира на печката, Хирикава най-сетне се обръща към теб:
— Е, за какво ви трябвам, господин Хардрайт?
Премини на 233.
197
Замисляш се за момент:
— А до какво решение сте стигнали с Фенс Куин?
— Ами, музеят предлага — Сана изсумтява, да замени статуята за друг експонат. Спрели сме избора си на кожа от син тигър от Маджипур — години наред водим преговори с този курортен свят… Една такава кожа със сигурност струва около четири милиона, а е атрактивен експонат и… Господин Куин, разбира се, беше против подобно предложение, тъй като на практика Добро утро ще трябва да заплати за кожата!
Можеш да й предложиш да възмездиш загубите след като откриеш Благородника (145) или да се съгласиш да търсиш кожата (185).
198
… Само че не става така. Още преди облакът да се разсее, звярът изскача от него — невредим. Дори нещо повече. Видимо е наедрял, а зъбите му са станали поне пет пъти повече в гротескно удължената муцуна.
Стреляш пак, този път регулаторът е на „концентриран лъч“ и бластерът би трябвало да отнесе гръдния кош на нападателя, без да разрушава повече улицата.
Чудовището спира, сякаш се е блъснало в стена. Олюлява се, после съвсем явно се променя — става още по-масивно — и отново тръгва към теб, наистина, по-бавно от преди, но това, което се случва, в крайна сметка е немислимо. В Обитаемия космос няма нито едно същество, което може да понесе два бластерни изстрела и да…
— Май му харесва да стреляш по него — мрачно промърморва Хепи. Я пробвай пак, този път задръж лъча!
Покорно натискаш спусъка и задържаш близо половин минута. Това ще изтощи заряда на бластера, но и без друго си ходещ арсенал, пък и ако не спреш чудовището…
И този път то спира. Цялото му тяло се разтриса, докато лъчът удря в него. Но щом стрелбата престава, то отново се променя — с невероятна скорост му се оформя втора озъбена глава.
— Очевидно по някакъв начин усвоява енергията — Хепи звучи доста необнадеждаващо. — Мили боже, що за чудо е това!
Двуглавият звяр продължава да се приближава.
Премини на 215.
199
Зад хълмовете предлага множество туристически атракции и ти се възползваш от голяма част от тях — поне доколкото ти стигат средствата.
Лично Тамила Сана те съпровожда из музея и ти разказва за различните колекции.
Общо-взето, забавляваш се чудесно, но не научаваш абсолютно нищо ново за Благородника.
Върни се на [[#t-karta|картата]]!
200
Забелязал жалния ти поглед, отправен към кученцата, Крис кимва:
— Толкова струват, повярвай ми!
— Вярвам ти! — отронваш мрачно — Обаче нямам даже четиридесет милиона, да не говорим за осемдесет!
— Е, тя адската хрътка не е и куче за пилоти „счупи-глави“! — Крис те гледа учудено — С нея се ходи на лов за грамадни зверове и…
— Знам! Обаче спешно ми трябват две женски… Съгласен ли си да изчакаш малко за парите?
— Да не би да има шанс да спечелиш осемдесет милиона звездички от лотария?
Ще му разкажеш ли, че търсиш Благородника (223) или ще се ограничиш с мъгляви приказки (230)?
201
Тръгваш по втората улица.
Тя се криви насам-натам, слива се с разни други и накрая завършва като пресечка на малко по-широка улица, която те извежда на същия площад, откъдето си тръгнал.
Избирай — първата улица — 224 или третата — 176.
202
След около половин час сигналът на Хирикава сменя посоката си. Налага ти се да се промъкваш през някакви неприятни гъсти храсталаци.
Накрая стигаш до поляна, на която глутница кучета са обградили някакво паднало на земята животно. Десетина ловци измерват тялото и оживено си подвикват. Забелязваш между тях и един японец.