Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)
- Автор: Павлова Елена
- Серия: Песни от космическите друми #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)». Краткое содержание книги:
На бюрото пред теб е поставена брошура. Тя е във вид на книжка с твърди корици и съдържа повече от петдесет холографии. На заглавната страница, както се полага, стои великолепна снимка на Маджипур от космоса — обсипано със звезди черно небе и планетата на преден план, цялата в сочно-зеленото на джунглите…
Маджипур предлага уникални възможности — стига да разполагаш с пари, разбира се. Глутница кучета, отлична пушка, индийски водач (всъщност варварин от кораба „Колумб“), слон — това е всичко, което ти трябва. Напуснеш ли тази стая, ще навлезеш в Маджипур и ще можеш да опиташ силите си в надпреварата за великите трофеи на…
Боже, какви глупости ти се въртят в главата! Маджипур е опияняващ, без съмнение, но не си дошъл на почивка — да не говорим, че нямаш и достатъчно пари за целта!
Хелън Пол търпеливо чака, преметнала крак върху крак. С индийското си сари и сложните обеци изглежда почти налудничаво — едра, но дебела жена с гъста и къдрава коса и очила на носа.
— Е — казва тя спокойно, — искате да разгледате Маджипур преди да решите?
Усмихваш се:
— И така ми се струва привлекателен… Но идвам по поръчение на Музея за чужди планети от Зад хълмовете!
— И защо уредник Сана не дойде сама, а праща някакъв младок? — Хелън цъква с език — Елате, Хардрайт, да се разходим!
Ще тръгнеш ли с нея (146) или ще настояваш за решение на проблема си веднага (165)?
210
Най-стартелно претърсваш стените на кубовете наоколо, но не откриваш нищо. На практика пробивът идва, когато заставаш в началото на трите улици и гневно тропваш с крак по земята. Вдига се облак прах и Хепи несигурно отбелязва:
— Я поразчисти там долу… Камерата ти май засича нещо…
Наистина има надпис, нагло надраскан направо на настилката. На практика, надписите са три!
„Бях тук!“ и стрелка, която сочи първата улица. „И тук ходих!“ и стрелка, която сочи втората улица. „Свърнах и насам!“ и стрелка, която както вече се досещаш, е в посока на третата улица…
Е, избирай: първата улица — 224; втората — 201; третата — 176.
211
Допиваш мълчаливо питието си и излизаш от кръчмата. Мотаеш се насам-натам из мърлявото градче и, разбира се, нищо не откриваш. Вярно, капитан Морган е бил тук, но, в крайна сметка, той е ходил и на стотици други планети, които не крият тайни за Благородника…
Не те карам да си записваш нова кодировка за Заложи осем, понеже тук и без друго нищо не се е случило.
Върни се на [[#t-karta|картата]] и опитай някъде другаде.
212
Свиваш рамене:
— Вкъщи имаме вълци, мечки, зубри… Хрътките ще се забавляват!
— Боже! Та подобна паплач не е достоен противник за адските хрътки! — старецът изсумтява — Нямаме такива кученца, изчезвай!
Напразни са усилията ти да го склониш да ти даде информация.
Ако отидеш в магазина, мини на 124. Ако се упътиш към Ловния съюз, те очаква 150.
213
Кацаш.
Хепи провежда щателно изследване на атмосферата и унило отбелязва:
— Давай да се махаме, тук гъмжи от такива вируси и бактерии, че…
В този момент на пилотския пулт светва червена лампа.
— Нарушена херметичност! — ревваш ти ужасен. Смъртта те настига преди да се добереш до скафандъра си.
КОМЕНТАР НА КРИС: Както по-късните изследователи ще констатират, в атмосферата гъмжи от някои бактерии, разлагащи метали с лекота, с каквато ти би глътнал парче шоколад. А след като тези миниатюрни металорезачки си свършат работата, останалите вирусчета се добират до пилоти като теб за нула време.
Е, от мен да мине, можеш да пробваш отново на 125!
214
Повдигаш вежди:
— Защо ми е пък пушка?
— Ако срещнете чайник, веднага ще разберете! Естествено — добавя младокът, — пушката е с приспивателни игли — тук нямаме навика да убиваме местните животни!
След десетина минути, облечен в специален защитен костюм за лов. Оборудван с лек скимер и снабден с пушка, се отправяш в търсене на прословутия Хирикава и хрътките.
Скимерът — нещо като мотоциклет с гравитационен двигател вместо колела — плавно се плъзга между дърветата в гората.Автопилотът му е настроен да следва приеманите от сигнализатова позивни и след около половин час достигаш лагера на ловната експедиция. Няма начин да го сбъркаш, точно както ти е казал и младокът.
На поляната в доста равномерен кръг са разположени емитерите на силовата защита. Вътре в кръга има седем-осем палатки, десетина паркирани скимера, разхвърляни са раници, а край компактна атомна печка се суети японец.