Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)
- Автор: Павлова Елена
- Серия: Песни от космическите друми #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)». Краткое содержание книги:
— Господин Хирикава? — провикваш се ти.
Японецът се обръща, кимва ти дружески и изключва защитното поле:
— Закъснял ловец, а?
— Не, просто искам да говоря с господин Хирикава!
— Сега ловуват! Ако искате, изчакайте го тук. Ще се смрачи след три часа, до тогава ще се върнат. А ако искате, ще наглася сигнализатора ви на вълната на неговия… Но в такъв случай ще трябва да продължите пеша — такива са правилата на лова!
Ще чакаш (196) или ще потърсиш Хирикава (184)?
215
След около секунда Хепи додава:
— Изглежда обаче има проблеми с преработката на повече енергия… Интересно, колко мощен енергиен поток може да усвои?
— Не мисля, че имам време за експерименти! — изръмжаваш ти.
Можеш да останеш на място и да пресрещнеш звяра с надеждата, че бластерът и оръжейната система ще го „претоварят“ и ще го спрат (156), можеш да побегнеш към някое от кубичните здания и да се скриеш вътре (162) или да се оттеглиш към плазмената горелка (182).
216
Сутрешен чай, за разлика от повечето светове, които си посетил в лудата въртележка напоследък, си е съвсем нормална планета земен тип — никакви смахнати цветове, никакви джунгли…
Митническият контрол е, общо взето, доста небрежен — тук явно не наминават контрабандисти. Така че само час след кацането вече се намираш в просторната чакалня на звездното летище — и пред кабинката на Обществения указател.
И тук, както на Ферол, те обслужва компютърен мозък.
— Добър ден, какво ще желаете? — гласът му е по-дигитализиран и безизразен, отколкото си свикнал, очевидно мозъкът е доста стар модел.
— Интересува ме адресът на развъдчика на адски хрътки — обясняваш ти.
— Име на човека?
— Ако го знаех, нямаше да се обръщам към теб!
— Хм! Адска хрътка би трябвало да е порода куче, така ли?
— Точно така. Ловно куче.
— Нямам регистър за собствениците на кучета. Но мога да ви дам няколко подходящи адреса. В магазина за междузвездна фауна „Найт и Шед“ вероятно ще могат да ви помогнат. Твърдите, че адската хрътка е ловна порода. Ще ви дам също и Ловния съюз, имам регистриран и един Киноложки клуб.
Е, безспорно Общественият указател страда от недостатъците на всяка една голяма справочна организация, но…
И тъй, можеш да се насочиш към:
Магазина — иди на 124; Ловния съюз — мини на 150; Киноложкия клуб — очаква те 175.
КОМЕНТАР НА КРИС: Между другото, КИНОЛОГИЯ е истинска дума и означава „наука за кучетата“. Кинологията се занимава главно с външния вид на различните породи кучета.
217
Подсвирваш:
— Четиристотин милиона шават в сандъчето, а?
— Има една такава работа — ухилва се и Крис. — Издръжката на цялото Есенно листо струва горе-долу триста милиона, така че сто даже ще ми останат за облагородяване… Знаеш ли, че имам проект, според който ми трябват близо два милиарда, и ще направя от тази дупка прогресираща колония?
— Е, ще говоря със Сонгбърд — въздъхваш. — Но не ти обещавам съгласието му, нали така?
Крис кимва.
Запиши си нов код за Есенно листо 131 и се върни на [[#t-karta|картата]] за избор на нов обект.
218
Звярът се стоварва върху кълбото плазма.
Най-сетне чуваш от него нещо друго, освен ръмжене. Зловещият рев почти ти спуква тъпанчетата. Несигурно се изправяш на крака и се обръщаш към горелката.
Контурите на чудовището едва се забелязват в яркобелия пламък. Една лапа се показва навън и се размахва във въздуха, сякаш търси опора или теб. След това от огъня изниква и главата на звяра. Той се променя с невероятна скорост — нараства, никнат му пипала, нови зъби, нокти, но въпреки това се тресе като че през него е пуснат електрически ток.
— Ще… ще излезе! — възкликва Хепи.
За момент наистина изглежда, като че чудовището ще се справи. После то бавно се плъзва надолу в плазмата. Лапата му напълно се скрива. Муцуната му сякаш се топи, изгубва форма… и то изчезва.
— Мили боже! — промърморва Хепи — Би ли могъл да си представиш какво може да постигне тази твар, подходящо обучена, на която и да е нажежена планета?
Тежко сядаш върху една от кубичните кутии. Едва сега те връхлита шок и се разтреперваш.
— Една тонизираща инжекция? — предлага Хепи.
— Разкарай се!
Все още зяпаш в посоката на горелката — именно затова забелязваш малък надпис на стената: „Бях тук!“ — и стрелка, сочеща, най-общо, към пролуката между две от сградите.