Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
— О, да. А, ти май можеш да се смееш. Това не го очаквах. Мислех, че си се отучил отдавна.
— Може би днес не съм във форма.
— Аз се влюбих истински едва на шестнадесет години. Но по наше време всичко беше другояче — нямаше смисъл да се раждат бедняци.
Тя смачка цигарата и отбеляза делово:
— Много приказвам аз, ужас. Винаги е така. И това е само един от моите недостатъци. Макар че не можеш да го наречеш порок… Ти как мислиш, сериозен порок ли е, ако човек обича да си поприказва?
Той поклати отрицателно глава. Рея се почеса по тила и продължи:
— И какво, Свярд не се ли е разделил със своите ключове?
— Не.
Тя тръсна глава и събу дървените налъми. Опря пети о пода и събра големите пръсти на краката си.
— Каквото не разбирам, не го разбирам. Сигурно това беше някаква мания у него? Понякога даже започвах да се тревожа. Аз имам резервни ключове от всички врати. Всичко се случва. В къщата има много възрастни хора. Ако някой се разболее внезапно, трябва да му се помогне. Как ще влезна в жилището без ключ? Но когато човек се барикадира така, никакъв ключ не може да помогне. А Свярд беше вече на години…
В банята нещо забръмча и Рея извика:
— Да ти помогна ли, Ингела?
— Да… Ако е възможно.
Тя излезе, върна се след няколко минути и каза:
— Сега всичко е наред. Понеже стана дума за възраст: ние с теб май сме връстници?
Мартин Бек се усмихна. Той беше привикнал да не му дават петдесет години, най-много четиридесет и пет.
— Вярно, той не беше кой знае колко стар — продължи Рея, — но не беше добре със здравето. Имаше нещо сериозно и той смяташе, че не му остава да живее много. Малко преди да се изнесе, се подложи на изследване. Не знам какво са му казали. Лежа в онкологическа клиника, а това, доколкото разбирам, не е добър признак.
Мартин Бек наостри уши. Важна новина. Но в този момент отново се хлопна външната врата и някой повика високо:
— Рея?
— Тук съм, в кухнята.
Влезе мъж. Като видя Мартин Бек, той се спря, но Рея бързо му бутна с крак стол.
— Сядай.
Мъжът беше млад, двадесет и пет годишен, среден на ръст, с добро телосложение. Кръгло лице, руси коси, сиви очи, бели зъби. Беше облечен в карирана риза, кадифени панталони и със сандали. В ръката си държеше бутилка червено вино.
— Купих го по пътя.
— А аз мислех, че днес ще минем само с чай — каза Рея. — Добре. Давай чаши. Ще бъдем четирима. Ингела пере в банята.
Тя се наведе, почеса левия си крак, след това каза:
— Бутилка за четирима — няма да стигне. Но аз имам нещо в запас. Вземи една от шкафчето, от лявата страна. Тирбушонът е в горното чекмедже, вляво от раковината.
Мъжът изпълни нарежданията й. Той явно беше свикнал да се подчинява. Когато седна, Рея ги представи:
— Струва ми се, че не се познавате? Мартин… Кент.
Ръкуваха се.
Рея напълни чашите и извика:
— Ингела, като свършиш, тук те чака вино.
След това погледна въпросително младия човек в карираната риза:
— Нещо си кисел днес? Какво има? Пак ли несполука?
Кент отпи от виното и скри лице в дланите си.
— Рея, кажи ми какво да направя?
— Все още ли си без работа?
— И никаква надежда. За какво ми е тази диплома, щом като няма свободни места? Няма даже шансове за нещо сходно на моята специалност.
Той се наведе към нея, искаше да я хване за ръката, но тя недоволно се отдръпна.
— Днес ми дойде в главата отчаяна мисъл — продължи той. — Искам да знам твоето мнение.
— Хайде, излагай мисълта си.
— Да постъпя в полицейското училище. Там взимат всички, хората не им стигат. С моето образование мога със сигурност да разчитам на кариера, стига само да се науча да бия по лицето злосторниците.
— Ти какво, бързаш да биеш хората ли?
— Ти като че ли не ме познаваш. Аз мога да направя и нещо полезно… Важното е да свикна, а след това ще се опитам да изменя порядките.
— Впрочем полицията воюва най-малко със злосторниците — отбеляза Рея. — А как мислиш да храниш Стина и децата, докато се учиш?
— Мога да заема пари. Научих го вчера, когато взех формулярите за постъпване. Ето виж и кажи мнението си. Ти разбираш от всичко.
Той извади от задния си джоб няколко бланки, проспект и ги положи на масата.
— Или ти смяташ, че това е безразсъдна идея?
— Почти… При това на полицията едва ли са нужни мислещи хора, които се готвят да я преустрояват отвътре. Каква ти е анкетата? От политическа гледна точка?
— На времето аз бях в „Кларте“, нищо повече. А сега в училището приемат всички, освен явните комунисти.
Тя се замисли, отпи от виното и сви рамене.
— Какво пък, пробвай… Идеята не е кой знае каква, но в действителност може да се окаже нещо интересно.