Адският свят
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сийка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адският свят». Краткое содержание книги:
— Ама че весело местенце — изтърси Корби. — Ако не сте го забелязали още, ще ви кажа, че други врати не се виждат. Какво ли ще стане, ако входът, пред който преди миг минахме, се затвори, а?
— Тогава ще трябва да избиеш дупка в стената. Еспер Де Чанс, добре ли сте?
Мъжете веднага я наобиколиха, понеже тя се олюляваше. Лицето на жената бе станало призрачно бледо от неясната светлина, а погледът й бе втренчен неподвижно в една точка.
— Не мога да ги чуя — изрече тя тихо. — Усещам ги, заобиколили са ни. Събуждат се!
— Кои са те? — стресна се Корби.
— Събуждат се — прошепна Де Чанс. — Идват за нас. Те искат това, което ни прави здравомислещи.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ЧУЖДОТО
— Ако й поставим капнк — каза Изследователката Кристъл, — аз трябва да бъда стръвта. Не се обиждайте, Капитане, по-вероятно е да оцелея, дори нещата да тръгнат зле.
— Нямам възражения — съгласи се Хънтър. — Преди време съм виждал Изследовател в действие.
— Надявам се, че е било от растояние — каза Кристъл.
— Разбира се — засмя се Хънтър, — щом съм тука.
Кристъл се усмихна мимолетно и огледа просторния площад, където смятаха да поставят капана си. Назъбените метални постройки стояха в непосредствено съседство с вседесъщите каменни монолити и заплетени сгради от блестящо стъкло. Към него водеха три подстъпа, единият от които бе преграден от висока чакълена стена, възникнала сред срутването на една сграда. Нямаше никакъв белег, който да указва защо се разрушава, докато съседните изглеждаха непокътнати. Есперката извади сабята от ножницата и изпробва нивото на мъдростта на силовия си екран. Всичко изглеждаше наред. Сега оставаше само плячката да се хване в капана, а те да й се нахвърлят.
Беше така просто и правилно, че не можеше да не сработи. Хънтър и Уйлямс щяха да напуснат площада, вдигайки голям шум, след което по заобиколен път щяха да се върнат тихо и да се притаят в някакво прикритие. От своя страна Кристъл ще стои спокойно на средата на площада и ще чака нещо да дойде. Обичаше да действа направо, когато беше възможно, и смяташе, че колкото по-сложен е един план, толкова по-голям шанс има да се провали. Освен това те сега нямаха никакво време. До падането на нощта оставаха три часа и никой от тях не желаеше да остава по тъмно в града. Той можеше и да изглежда изоставен, но в него имаше призраци и те не изглеждаха никак дружелюбни.
Хънтър и Уйлямс шумно се сбогуваха и напуснаха площада. Той изглеждаше напълно спокоен. Кристъл отиде до чакълената стена, седна на една удобна на външен вид метална плоча и извади от джоба си цигара. Позабави се със запалването й, като се стараеше да създава впечатление на пълно отпускане и спокойствие. Скоро остана къс фас, при нормални условия щеше да го хвърли, но тя бе почти свършила пакета, който бе донесла със себе си и затова прибра загасения остатък. Ни пилей, ни желай, обичаше да казва майка й.
Тя извади сабята си, после — парцал от ботуша си и започна да чисти острието с бавни равномерни движения. Познатият ритуал я успокояваше. Но колкото и да протакаше, работата бе свършена, Кристъл прибра парцала на мястото му, а сабята сложи на скута си. Отлично оръжие — Клеймър, предаван по наследство през последните три поколения на нейното семейство. Тя се надяваше да не посрами сабята, въпреки че понякога изпитваше съмнение. В повечето случаи съдбата на Изследователят бе несигурна.
Мислите й се прехвърлиха на очаквания сблъсък. Ако се съдеше по мащабите на сградите, съществото, което трябваше да се появи, щеше да бъде високо около два два и половина метра. Спомни си статуите от равнината, намръщи се леко, потрепера, но си каза, че това няма никакво значение. Каквото и да е, тя ще го надвие. Нали е Изследовател!
Жената внезапно се изправи. Слаб, но повтарящ се звук разкъса тишината. Огледа се, не видя никаква следа от движение, а и не можеше да определи посоката, откъдето изваше шума. Кристъл загаси цигарата си и постави остатъка в джоба си за по-късно. Изправи се със сабя и деструктор в ръце. Сви леко лявата си китка настрани. Силовото поле светна. Вече можеше да чака уверена и готова с подходящо прикритие и определени пътища за отстъпление. Това, което идваше, стъпваше бавно, тежко и отчетливо, но звуците се отразяваха многократно и тя не можеше да каже къде се намира причинителят им. Наистина Капитан Хънтър и Уйлямс трябваше вече да са наблизо, но не биваше да се оповава на тях. Съществото се приближаваше. Продължителен остър вопъл, мощен, гневен и ужасен, внезапно се вряза пронизително в слуха й. Косата й настръхна. Воят проникна дълбоко в някакво примитивно ниво на подсъзнанието й. Връхлетя я желание да се обърне и да побегне далеч от чуждия град. Преборисе безжалостно и смаза възникналата мисъл. Тя е Изследовател! Срещу нея идва някакъв си жалък чужденец.