Адският свят
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сийка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адският свят». Краткое содержание книги:
— Няма смисъл и да стоим на едно място и да чакаме чудовището да ни хване. Капитане, трябва да излезем оттук.
Внезапно ги заля смрад на гнило месо. В стаята стана напълно тъмно. Вратата бе запълнена от изправеното чуждо същество. Оглушителен рев изпълни малкото пространство.
— Приготви деструкторите — ревна Хънтър и тримата мигновено скочиха на крака. — Целете се в главата!
Залпът обезглави чудовището. Но сега то въобще не падна. Задържа се право на задните си крака и се нахвърли на хората. Те се втурнаха да бягат, прибирайки пистолетите в кобурите и активирайки силовите екрани. Кристъл извади своя клеймор и започна да сече гърчещите се пипала, когато те се приближаваха до лицето й. Острието разсичаше гнилата плът, но раните почти мигновено зарастваха. Нова глава изникна от шията и запуши кървавия фантан. Жълти очи засвяткаха в мрака.
Хънтър завъртя сабята си в всички сили и острието проникна с лекота в мърдащата бяла плът, но щом го извади, нямаше и следа от рана. Чуждото същество се опита да го сграбчи с ноктестата си ръка, но екранировката го спря. Силата на удара го накара да се залюлее.
Кристъл завика на звяра, привлече вниманието му и когато то се насочи към нея, тя вряза в неговата ръка края на своя екран. Лъчистото енергийно поле направо отряза китката с дългите и остри нокти. Тя падна на земята, но пръстите продължиха да се свиват и отпускат. Шурна бледа кръв. Болката накара чужденецът да изпищи и яростно да замахне. Изследователката отскочи настрани. Ударът леко я закачи и захвърли към стената. Хънтър успя да я сграбчи преди колената й да се подгънат, но тя си пое дълбоко въздух и го отблъсна.
— Има още една врата в дъното на тази стая — извика Кристъл. — Взимай Уйлямс със себе си и изчезвайте. Аз ще задържа чудовището, докато вземете нужната преднина. Ще се присъединя към вас веднага щом мога.
Уйлямс се обърна и побягна, а Хънтър го следваше по петите. Кристъл беше Изследовател и най-добре знаеше, какво да прави.
Чудовището натика насила масивното си туловище през вратата, при което стената започна да се пропуква и руши. Кристъл се нахвърли на него и засече с клеймора и силовия екран гадната плът. Устата й се разтегна в тънка отвратителна гримаса, в очите й засвятка желание за убийство. Ревът отдавна бе станал непоносим. Но звярът не мърдаше от мястото си, беше като приковано от бясната атака. Наистина неговите рани зарастваха една след друга и въпреки убийствената си ярост Кристъл знаеше, че не е в състояние да го нарани сериозно. Изведнъж се изхили право в лицето му, обърна се и побягна. То се заклатушка след нея, но жената успя да пресече бързо помещението и да се шмугне в съседното, преди звярът да е набрал скорост.
Хънтър и Уйлямс я чакаха при една висока кула. Една спирална рампа се виеше отстрани по стената нагоре към мрака.
— Натам — заповяда Хънтър. — Нямаме друг избор. Бързайте, да спечелим известна преднина.
Той ги поведе нагоре по спиралата. След малко се успокоиха достатъчно, че да изключат силовите си екрани, с едничката цел да пестят енергия. Стърмият склон правешевървенето трудно и скоро Капитанът усети свирепа болка в бедрата. Наложи си да не й обръща внимание и изръмжа на другите, когато му се стори, че изостават. Не чуваше звяра, но не се съмняваше, че вече върви по следите им. Държеше полевия си фенер пред себе си и осветяваше с него пътя. Внимаваше много къде стъпва, както и преди нямаше парапет и едно подхлъзване можеше да се окаже фатално. Кулата изглеждаше безкрайно висока и падането щеше да продължи дълго. Намръщи се недоволно. Как можа всичко да се обърне толкова зле за такова кратко време? Минаха край десетки врати, но гледаше да не ги докосва. Капитанът чуваше запъхтяното дишане на чудовището. То вървеше след тях по рампата и ги настигаше.
Накрая рампата свърши. Ярка светлина бликаше през една отворена врата. Хънтър нямаше друг избор освен да върви през нея. Слънцето го заслепи и той примига няколко пъти, докато очите му се приспособят. Изключи фенера и го прибра в раницата, като през цялото време се оглеждаше. Огромни загадъчни структури прорязваха надлъж и шир покрива и караха хората да се чувстват като джуджета. Сложните куполообразни форми и странните пъстроцветни материали, от които бяха направени, изглеждаха безмислени и мистериозни. Хънтър се взираше наоколо и не знаеше какво да прави. Те бяха така уморени, объркани и отпуснати, че не можеха да вземат никакво разумно решение. Гледката беше направо необикновена и не им подсказваше действителен или емоционален отговор. Те просто бяха тук.