Адският свят
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сийка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адският свят». Краткое содержание книги:
— Очарователно! — възкликна Кристъл. — Чудя се как ли са ги направили?
Гласът й трепереше от вълнение, докато Хънтър клатеше неопределено глава.
— Запази въпросите за друг път — отсече той. — Онова чудовище всеки миг ще довтаса. ледайте как да се измъкнем от този покрив.
— Стойте — намеси се неочаквано Уйлямс. — Възникна проблем. Не мога да се свържа с компютрите на катера.
Хънтър го погледна изненадан, но след миг сам активизира собствената си ком-импланта. Опита да се свърже с компютрите, но освен тишина не получи друг отговор. Беше като да търсиш пипнешком в тъмнината ключ за осветление и да откриваш само празно пространство. Започна да преглъща с мъка. Знаеше, че някой ден ще трябва да се оправя и без тези помощници, но сегашната им липса го намери неподготвен.
— Изследовател, Уйлямс, чувате ли ме?
— Не и чрез ком-имплантата — обади се Кристъл. — Отрязани сме, Капитане.
— Трябва да се върнем на катера — настойчиво каза Уйлямс. — Нужно е да възстановим връзката. Цялата ми работа, всичките ми записи са там.
— Карай по ред, Докторе — сряза го Хънтър. — Първо да слезем от покрива и едва тогава ще решаваме какво да правим по-нататък.
— Тихо — предупреди ги Кристъл. — Звярът всеки миг ще се появи отново!
Тя се приближи до вратата, извади една ударна граната от патрондаша, зареди я и я метна надолу по рампата. Кулата се разтърси, когато тя се взриви.
— Това ще го забави малко — каза Кристъл и погледна Капитана. — Има един-единствен начин за измъкване от този покрив, Капитане и вие го знаете не по-зле от мен — мостовете!
Жената посочи с ръка тънките като паяжини метални нишки, свързващи кулата и околните сгради.
— Боях се, че това ще предложиш — трепна Хънтър. — Нямам особено доверие на подобни неща. Изглеждат така ефирни, сякаш всеки по-силен вятър може да ги издуха.
— Аборигените трябва да са ги използували — каза Уйлямс. — А те тежат бог знае колко повече от нас.
Хънтър отново погледна мрежата, а след това — вратата.
— Добре, да опитаме. По-бързо, докато в мозъка ми не просветне мисъл, колко луда идея е това.
Приближи се до ръба на покрива, поколеба се за миг, после седна и провеси крака навън към мрежата. Погледна надолу и реши да не го прави повече — евентуалното падане щеше да продължи дълго. Измърмори нещо неясно дори и на него самия. Стъпи предпазливо на моста — заплетената бъркотия от нишки не беше по-широка от два метра и по традиция липстваха парапети. Жиците се опънаха слабо под тежестта му, но я издържаха. Той скръцна със зъби и прибра оръжието си. Сега ръцете му бяха свободни. Тръгна уверено напред, като се стараеше да държи погледа си фиксиран на сградата отпред. Но тя сякаш не се приближаваше. Подсъзнателно продължи да се пита и чуди дали мрежата е изработена от машина или някакво същество от рода на паяците. Мостът се разлюля и заклати, когато Кристъл и Уйлямс го последваха, но ги издържа и тях. Хънтър малко се успокои.
Но не бяха стигнали далеч и мостът се разтърси силно. Хънтър падна на едното си коляно и се вкопчи в нишките. Погледна инстинктивно назад, но знаеше какво ще види. Чуждият звяр ги беше открил. Ръмжеше беззвучно, показваше острите си зъби и уверено се движеше по ефирните ленти, които падскачаха и се люлееха. Колкото и чуплива да изглеждаше мрежата, тя издържа чудовището.
Капитанът изруга на глас и се изправи неуверено на крака.
— Изследовател, вземете доктора със себе си и вървете към следващата сграда. Аз ще задържа чудовището. Ако не ви настигна, намерете останалите и им кажете, какво се е случило. След това изчезвайте от града и право към катера. Викайте за помощ, докато ви отговорят. Това е. Никакви възражения. Изпълнявайте!
Уйлямс, когато минаваше край него, го бутна и се затича надолу по моста. Кристъл остана на мястото си.
— Аз трябва да остана, Капитане. Аз съм Изследовател!
— Затова трябва да тръгнеш, Кристъл. Те ще имат нужда именно от тебе.
— Вие сте по-нужен.
— Никой няма нужда от мен. С какво ли мога да помогна сега? За бога, тръгвай веднага!
Кристъл кимна в знак на съгласие и забърза след Уйлямс. Хънтър я проследи с поглед, след което се изправи лице в лице срещу връхлитащия звяр. Сега сякаш беше по-едро отпреди. Загнилата белезникава плът пасваше на структурата му, а зъбите в ухилената злобна паст изглеждаха ужастно остри.
Човекът изтегли пистолета от кобура. Нямаше нужда да поглежда — знаеше, че ръката му трепери. А стомахът направо го болеше от нервното напрежение. Пот се лееше от челото. Но въпреки, че умираше от страх и го бе обхванал ужас, не беше се паникьосал. мът му беше чист. Знаеше, какво трябва да прави и беше готов да го направи. Може би това бе всичко, от което наистина се нуждаеше — простата, недвусмислена увереност в неговия живот, нещо което да разбере и за което да се залови.