Адският свят
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сийка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адският свят». Краткое содержание книги:
Изследователите убиват принужда чужденците. Това е тяхната функция, тяхното задължение, техния смисъл на съществуване. Бързо изтича до сенчестата ниша, която бе избрала предварително, и притисна гръб към стената. Сякаш се приближаваше силна буря. Звярът виеше яростно и Кристъл за пръв път успя да мерне нещо движещо се зад чакъления насип. Вдигна оръжието си и зачака да се появи нападателят.
Внезапно чакъла се разпръсна — съществото се вряза устремно в него. Камъни и метални парчета летяха във всички посоки из въздуха. Звярът стъпи на площада. Лицето на Кристъл се сгърчи от отвращение. Той достигаше шест метра височина и сигурно щеше да я надминава, ако не държеше главата си ниско и изпъната напред. На цвят беше мръснобяло, а грубата му кожа приличаше повече на дебела кора. Огромните мускули се подаваха като възлести буци, но пропорциите им бяха някак си неправилни. При това обезпокоително неправилни. Усуканите ръце почти докосваха земята. Едната завършваше с уродливи нокти, другата — с маса гърчещи се пипала. Лицето — неподважна маска, беше ъгловато и кокалесто. В отворената страшна паст блестяха осри зъби. По двете очи, без клепачи и жълти като урина, нямаше и помен от зеници или ретини.
Съществото залиташе тромаво и непохватно. Вървеше към площада сякаш търсеше някакъв звук или миризма, по които да се ориентира. Кристъл трябваше да надвие желанието си да не го гледа. Колкото и грозно да е, каза си тя, виждала съм и по-страшни неща. Чуждата плът беше гнила и разкапваща се. Подир себе си оставяше мръсна следа. Куп безцветни кокали прозираха през нацепената кожа при всяко нейно опъване. На места месата мърдаха и се гърчеха, сякаш нещо кипеше вътре в тях.
Изследователката пое дълбоко въздух, стегна се, прицели се хладнокръвно с деструктора и натисна спусъка. Пламтящият лъч енергия уцели съществото точно над очите и главата му мигновено експлодира. Вихрушката от кърваво месо и кости се пръсна на всички страни. Чудовището се смъкна на колене, килна се тромаво настрани и затихна. Кристъл го огледа внимателно. Искаше да се увери, че е мъртво, че сетивата й не я лъжат. „За това ли“ — помисли си тя, като прибра накрая оръжието си — „се градяха такива планове и приготовления, а се оказа едно глупаво същество, което може да се повали само с един изстрел“. Тя се разсмя нервно. Знаеше, че така ще бъде — Изследователите убиват чуждите, така стана и сега.
Напусна нишата и се запъти бавно през площада към неподвижното тяло. Отблизо изглеждаше още по-едро, отколкото беше предполагала. Къде ли, по дяволите, се бе крило през цялото това време? Но сега по-важно е да се разбере, колко подобни същества има тук и къде се крият?
Двамата й спътника се появиха от различни страни на площада с деструктори в ръце и тичешком се приближиха до нея. Кристъл гледаше замислено мъртвото същество; със своите шест метра височина бе най-едрото нещо, което беше убивала. Дали не трябва да го препарира като ловен трофей?
Намираше се на около три метра от него, когато то внезапно се размърда и започна да се изправя на крака. Миг-два се олюляваше, докато от кървящата рана на врата се подаде нова глава. Залепналите клепачи бавно се разделиха, огромната уста зейна и ужасен рев изпълни площада.
Кристъл сграбчи деструктора си, макар да съзнаваше, че енергийният кристал не бе имал достатъчно време да се зареди. Чуждото същество се завъртя и тръгна право към нея. Беше принудена да задейства силовия екран. Усещаше солидната тежест на клеймора в ръцете си. Звярът беше така близо, че виждаше как гнилата плът се гърчи и пада от тялото му. Зловонието беше направо непоносимо.
Звярът я гледаше твърдо с мътните си жълти очи, а устата му се хилеше с бездънната си паст. Ноктестата му ръка се протегна, но преди да я докопа два взрива разкъсаха на части врата и гърдите му. Кръв и плът полепна по силовото й поле. Кристъл побърза да се оттегли, защото чуждото се извърна към мъжете, които го бяха ранили. Мърдащата му плът вече регенерираше. Зейналите дупки бавно се затваряха. Хънтър и Уйлямс побързаха да включат силовите си щитове. Чудовището заблъска по тях с пипалата на дясната си ръка.