Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
— Предишният ти работодател не ти ли е давал почивни дни? — Еди ми се струва доста учуден.
— Не — отвръщам замислено аз. — Не.
— Те да не би да са били някакви робовладелци? При нас условията са доста по-разумни! — Той се усмихва широко. — Оставям те да прегледаш на спокойствие договора, преди да го подпишеш.
— Аз вече го прочетох… — Замълчавам, когато Еди вдига ръка, за да ме спре.
— Саманта, Саманта, Саманта — опитва се да ми набие разум в главата той. — Ще ти дам един съвет, който не бива да забравяш, докато си жива. Винаги чети правните документи много внимателно.
Оставам загледана в него няколко минути, а носът започва да ме сърби от усилието да остана сериозна.
— Добре, господине — отвръщам най-сетне аз. — Ще се опитам да запомня.
Когато Еди излиза от стаята, аз грабвам договора и извивам очи към тавана. Грабвам един молив и по навик започвам да нанасям поправки и да записвам въпроси в полето.
След малко спирам.
Какво, по дяволите, правя?
Грабвам гумичка и бързо изтривам написаното. След това стисвам една химикалка, обръщам листа и подписвам на гърба, където някакъв бухал сочи пунктираната линия.
Име: Саманта Суитинг.
Длъжност:
В първия момент се колебая… след това записвам „Домашна помощница“.
Докато пиша, имам чувството, че всичко това не се случва на мен. Не е възможно да върша подобно нещо. Наистина започвам тази работа на много километри от стария ми живот, и то във всякакъв смисъл. Никой няма представа къде съм и какво правя.
Представям си лицето на мама, изражението й, ако разбере къде съм в момента… ами ако ме види в униформата… Сигурно ще получи удар. Ужасно се изкушавам да й звънна, за да й кажа каква работа съм си намерила.
Няма да го направя. Освен това нямам време да мисля за подобни щуротии. Прането чака.
Налага се да се кача и сляза два пъти, за да пренеса всичко в мокрото помещение. Стоварвам препълнените кошници върху плочките на пода и оглеждам сложнотията, наречена перална машина. Би трябвало да се работи безпроблемно с нея.
И без това не съм много опитна. Вкъщи изпращах всичко, с изключение на бельото, на химическо чистене. Това не означава, че няма да мога да се справя. Необходимо е да използвам мозъка си. Просто за опит отварям вратата на пералнята и на електронното прозорче светва надпис. „Пране?“ „Пране?“
Веднага започвам да се притеснявам. Идва ми да кресна, че е очевидно. Естествено, че ще пера. Дай ми малко време, за да натъпча проклетите дрехи вътре.
Поемам си дълбоко дъх. Спокойно. Заеми се с нещата едно по едно. Първа крачка: Напълни пералнята. Грабвам купчина дрехи, след това спирам.
Не така. Първо ще сортирам дрехите. Доволна от себе си, че съм се сетила, започвам да трупам мръсните дрехи на купчинки на пода в зависимост от написаното на етикетите.
„Бели за 40 градуса.“
„Бели за 90 градуса.“
„Да се пере наопаки.“
„Да се пере с цветни.“
„Да се пере на програма за деликатни“
„Да се пере на програма за ръчно.“
Докато оправя първата кошница, съм напълно объркана. На пода ме чакат около двайсет различни купчинки, повечето съставени от по една дреха. Това е вече смешно. Не мога да включа двайсет перални. Ще ми отнеме цяла седмица.
Какво да правя? Как да се измъкна от тази каша? Усещам, че едва сдържам нетърпението си, примесено с малко паника. Вече петнайсет минути съм тук и дори не съм започнала.
Добре, хайде да мислим разумно. Хората по цял свят перат всеки ден. Не може да е чак толкова трудно. Просто трябва да намаля купчинките и да смеся някои от дрехите.
Грабвам купчина дрехи от пода и ги натъпквам в пералнята. След това отварям един от шкафовете и попадам на богата колекция прахове за пране. Кой да взема? Познавам само онези, които съм виждала да рекламират по телевизията. Безупречна белота. Снежно бяло. Без вредни за кожата съставки. Пералните живеят по-дълго с „Калгон“.
Не ме интересува колко дълго ще живее тази пералня. Просто искам да изпера проклетите дрехи.
Накрая грабвам купчинка бели тениски, сипвам прах в отделението над прозорчето, добавям малко и в барабана, за да съм сигурна, че е достатъчно, и затварям решително вратата. Ами сега?
„ПРАНЕ“? продължава да ми се блещи машината. „ПРАНЕ“?
— Добре де! — съгласявам се аз. — Пери. — Натискам първото копче, което ми е попаднало пред очите.
ВЪВЕДЕТЕ ПРОГРАМА, настоява чудовището.
Програма ли?
Очите ми се стрелкат, за да зърнат нещо, което да ми подскаже какво да направя, и най-сетне забелязвам книжката с инструкции, тикната зад препарат за прозорци. Грабвам я и започвам да я разлиствам.
Непълен цикъл пране предлагат единствено програмите за предпране АЗ-Е2 и изплакващите програми C2-L7 без Г4.