Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
11.00 ч. Току-що похарчих 852 лири, за да подменя дрехите, съсипани в пералнята. Отдел „Доставки“ в „Хародс“ много ми помогнаха и ще ги изпратят още утре по експресен куриер. Искрено се надявам Триш и Еди да не забележат, че гардеробът ми е набъбнал като с магическа пръчка.
Сега просто трябва да се отърва от розовите дрехи. И да довърша останалите задачи.
11.06 ч. По дяволите! Гладенето. Какво ще правя с него?
11.12 ч. Точно така. Прегледах местния вестник и намерих разрешение. Момиче от селото ще дойде за прането, ще изглади всичко до утре за 3 лири на риза и ще зашие копчето на Еди.
Дотук тази работа ми струва почти хиляда лири. А още не е станало обяд.
11.42 ч. Справям се отлично. Наистина се справям отлично. Включила съм прахосмукачката и обикалям с нея.
По дяволите! Това пък какво е? Какво изсмуках с прахосмукачката? Защо издава този стържещ звук? Да не би да я развалих?
11.48 ч. Колко струва една прахосмукачка?
12.24 ч. Краката ме болят. Коленичила съм на твърдите плочки и чистя банята, както ми се струва от часове. Плочките имат малки ръбчета, които се забиват в коленете ми, горещо ми е, а от препаратите кашлям. Единственото ми желание е да си почина. Само че не мога да спра нито за миг. Толкова съм изостанала.
12.30 ч. Какво й става на тази бутилка с белина? Защо е този стърчащ накрайник? Въртя го, оглеждам стрелките по пластмасата, но така и не излиза нищо. Добре. Значи ще го стисна с всички сили…
По дяволите! За малко да ми влезе в окото.
12.32 ч. Мамка му. Какво е направила гадната белина на косата ми?
В три часа съм като пребита. Не само че не съм преполовила списъка, но не виждам как ще успея да свърша всичко докрай. Нямам представа как хората чистят къщи. Това е най-трудната работа, която някога ми се е налагало да върша.
Не успявам да свърша задачите бързо и безпроблемно като Мери Попинс. Зарязвам една недовършена работа, за да се втурна на друга, и се мотая също като муха без глава. В момента съм застанала на един стол и се опитвам да избърша огледалото в хола. Това е някакъв кошмар. Колкото повече търкам, толкова повече петна се появяват.
Виждам отражението си. Никога не съм имала по-убит вид през живота си. Косата ми е щръкнала във всички посоки, да не говорим, че съм се обзавела с една зеленикаворуса резка там, където попадна белината. Лицето ми е алено, лъскаво, ръцете ми са червени, болят ме от лъскането и търкането, очите ми са кръвясали.
Защо не иска да се изчисти? Защо?
— Изчисти се! — викам аз и заридавам от безсилие. — Изчисти се, проклето… проклето…
— Саманта.
Спирам да търкам и забелязвам застаналия на вратата Натаниъл, който гледа мърлявото огледало.
— Пробва ли с оцет?
— Оцет ли? — поглеждам го подозрително.
— Така се премахва мръсотията — обяснява той. — Добре действа на огледала.
— Така ли? Добре. — Оставям парцала и се опитвам да си възвърна самообладанието. — Знам.
Натаниъл клати глава.
— Не, не знаеш.
Поглеждам сериозното му лице. Няма смисъл от повече преструвки. Той знае, че никога досега не съм чистила.
— Прав си — признавам най-сетне аз. — Не знам.
Ако сляза от стола, ще припадна от слабост. Стискам полицата над камината и се опитвам да изправя глава.
— Трябва да си починеш — настоява Натаниъл. — Не си седнала цял ден. Нали те видях. Обядва ли?
— Нямам време.
Отпускам се на един стол и усещам, че съм толкова изтощена, че не мога да мръдна. Всеки мускул от тялото ме боли, включително и мускулите, които не съм подозирала, че имам. Все едно, че съм участвала в маратон. Или съм преплувала Ламанша. А още не съм полирала дървениите, нито съм изтупала килимите.
— Много по-трудно е, отколкото предполагах — признавам най-сетне аз. — Много по-трудно.
— А-ха. — Той кима и ме поглежда внимателно. — Какво е станало с косата ти?
— Белина — отвръщам аз. — Докато чистех тоалетната.
Той се засмива, но аз не вдигам глава. Честно казано, в момента изобщо не ме интересува.
— Ти се трудиш много упорито — казва той. — Не мога да го отрека. Ще стане по-лесно…
— Не мога да го направя. — Думите ми се изплъзват, преди да успея да се спра. — Не мога да я върша тази работа. Безнадеждно е…
— Как да не можеш? — Той разтърсва раницата си и вади кутийка кока-кола. — Вземи. Така ще имаш повече сили.
— Благодаря. — Поемам кутийката с огромна благодарност. Отварям я и отпивам и това ми се струва най-вкусната напитка, която съм опитвала. След това отпивам отново и отново.
— Предложението е още в сила — добавя след малко той. — Майка ми ще ти дава уроци, ако желаеш.