Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
— Значи ще се справиш сама, нали? — Триш грабва чантата си. — Намери ли препаратите?
— Ами… — Оглеждам се неуверено.
— В мокрото! — Тя изчезва за момент, след това излиза, стиснала в ръка туба, пълна със синя почистваща течност, и я стоварва на масата. — Заповядай! И не забравяй гумените! — добавя весело тя.
— Какво?
— Гумените ръкавици — уточнява Натаниъл. Грабва огромен розов чифт от ваната и ми ги подава с нещо като поклон.
— Да, благодаря — отвръщам аз с всичкото достойнство, което притежавам. — Знам за какво става въпрос.
Никога през живота си не съм слагала гумени ръкавици. Опитвам се да не се мръщя, докато бавно ги нахлузвам на ръцете си.
Господи, никога не съм се допирала до нещо толкова лепкаво и гумено, и… противно. Целия ден ли трябва да ги нося?
— Чау-бау! — провиква се Триш от антрето и хлопва входната врата.
— Така — заявявам аз. — Сега се захващам за работа.
Чакам Натаниъл да си тръгне, но той се обляга на масата и ме поглежда любопитно.
— Ти имаш ли представа как се чисти къща?
Започвам да се обиждам. Да не би да приличам на човек, който не знае как се чисти къща?
— Разбира се, че знам как се чисти къща — извивам очи аз.
— Снощи разказах на мама за теб. — Той се усмихва, сякаш си е спомнил разговора, и аз го поглеждам подозрително. Какво каза той? — Както и да е. — Натаниъл вдига поглед. — Тя няма нищо против да те научи да готвиш. Подхвърлих й, че ще се наложи да ти даде и съвети за чистене…
— Нямам нужда от съвети за чистене! — отвръщам аз. — Стотици пъти съм чистила къщи. Трябва да започвам.
— Не ми обръщай внимание — свива рамене Натаниъл.
Ще му покажа аз на него. С бизнес настървение грабвам някаква опаковка от ваната и пръсвам на плота. Ето. Кой казва, че не знам какво да правя.
— Значи си чистила стотици къщи — подпитва Натаниъл и ме наблюдава.
— Да, дори милиони.
Спреят се е втвърдил на кристални сиви капки. Бързо ги почиствам с парцал, само че те не искат да излязат. По дяволите!
Поглеждам внимателно опаковката. „Да не се използва върху гранит.“ По дяволите.
— Както и да е — заявявам аз и бързо покривам петната с парцала. — Пречиш ми. — Грабвам пъстроцветната четка за прах, направена от пера, и започвам да събирам трохите от кухненската маса. — Би ли ме извинил.
— Ще те оставя — решава Натаниъл и стисва устни. Поглежда четката за прах. — Не трябва ли за тази цел да използваш четка и лопатка?
Поглеждам неуверено нещото в ръката си. Че какво му е? А той за какъв се мисли, за контрольор на праха ли?
— Имам си собствени методи — вирвам брадичка аз. — Благодаря ти.
— Добре — ухилва се той. — Доскоро.
Няма да му позволя да ме стряска. Мога и сама да почистя къщата. Просто ми трябва… план. Точно така. Трябва да си разпределя времето, също както правя в офиса.
Щом Натаниъл излиза, грабвам химикалка и лист и започвам да пиша списък за деня. Представям си как се прехвърлям от задача на задача, стиснала четка в едната ръка, парцал в другата и въвеждам ред навсякъде. Също като Мери Попинс.
9.30 — 9.36 ч. — оправи леглата.
9.36 — 9.42 ч. — извади прането от пералнята и го прехвърли в сушилнята.
9.42 — 10.00 ч. — почисти баните.
Щом написвам и това, прочитам вече готовия списък, обзета от ентусиазъм. Така е по-добре. Така е наистина по-добре. Ако следвам плана, ще свърша към обяд.
9.36 ч. Мамка му. Не мога да оправя това легло. Защо чаршафът не иска да се изпъне?
9.42 ч. Как е възможно да произвеждат толкова тежки матраци?
9.54 ч. Това е истинско мъчение. Ръцете никога не са ме болели толкова много през целия ми живот. Одеялата тежат цял тон, чаршафите не искат да се изпънат, а аз нямам никаква представа къде да завра щръкналите ъгли. Как се оправят камериерките? Как успяват?
10.30 ч. Най-сетне. След цял час неистови усилия успях да оправя едно легло. Вече съм изостанала от графика. Нищо. Трябва да продължа. Прането ме чака.
10.36 ч. Недей, моля те, недей.
Нямам сили дори да погледна. Пълна катастрофа. Всичко в пералнята е станало розово. Всяка една от дрехите.
Какво се е случило?
С треперещи пръсти изтеглям влажна кашмирена жилетка. Беше кремава, когато я пъхнах вътре. Сега е като гнусно оцветен захарен памук. Знаех си аз, че КЗ е лоша работа. Знаех си…
Спокойно! Сигурно има някакво разрешение. Започвам трескаво да преглеждам препаратите по полиците. Белина. „Ваниш“. Трябва да има някакъв начин… Налага се да помисля.
10.42 ч. И така. Намерих отговора. Може и да не се получи съвсем, но е най-добрият вариант.