Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
— Просто исках да те попитам — продължава Триш — дали ще сервираш сорбе между ястията.
Поглеждам Натаниъл. Раменете му се тресат в беззвучен смях. Не успявам да се въздържа и прихвам. Притискам отчаяно длан към устата си и се опитвам да се овладея.
— Саманта?
— А… не — успявам да изрека най-сетне аз. — Няма да има сорбе.
Натаниъл е взел един от тиганите с прегорял лук. Показва ми с мимика как загребва, а после преглъща. Вкусотия, изрича безмълвно той. От очите ми избликват сълзи. Почти се задушавам в опитите си да не се изсмея на глас.
— Добре. Чакаме те!
Токчетата на Триш чаткат по коридора, а аз избухвам в безпомощен смях. През целия си живот не съм се смяла толкова много. Ребрата ме болят, започвам да кашлям, имам чувството, че ще повърна.
Най-сетне успявам да се успокоя, избърсвам очи и издухвам носа си в кърпичката на Натаниъл. Той също се е успокоил и оглежда кухнята, в която сякаш е паднала бомба.
— Давай сериозно — казва той. — Какво ще правиш с всичко това? Те очакват специална вечеря.
— Знам. — В гърдите ми напъва нова вълна от истерия и аз се опитвам да я овладея. — Знам какво очакват. Просто трябва да измисля нещо.
В кухнята настъпва мълчание. Виждам как подозрително Натаниъл оглежда целувчените петна по пода.
— Добре. — Въздъхвам, потръпвам и отмятам назад влажната си коса. — Ще спася положението.
— Ще спасиш положението ли? — Той не може да повярва.
— Според мен така ще разрешим всички проблеми. — Ставам и започвам да изсипвам съсипаната храна в боклука. — Първо трябва да почистя кухнята…
— Ще ти помогна. — Натаниъл се изправя. — Трябва да видя как ще го направиш.
Двамата заедно изпразнихме тенджери и тигани в боклука. Аз изтърках мазните изцапани плотове, докато Натаниъл бършеше потеклите целувки.
— Това тук още ли трябва да се пече? — Той отваря горната фурна и вади агнешкото, забулено в облак дим. Покрито е с тъмнокафява коричка.
— По дяволите! — Притискам ръка към устата си. — Съвсем го забравих!
— Откога е вътре?
— Ами… от три часа.
Той се опитва да го бодне с вилица.
— Твърдо е като камък. Ще го взема за кучката. Тя ще реши, че е кокал.
След около половин час кухнята има по-приличен вид. Хващам яйчената черупка, сипвам си още малко коантро и си поемам дълбоко дъх.
— Добре.
Време е шоуто да започне.
— Пожелавам ти успех. — Натаниъл извива вежди. Отварям вратата на кухнята и виждам, че Триш и Еди се мотаят из трапезарията, стиснали чаши с шери в ръце.
— А, Саманта! Готово ли е всичко? — Лицето на Триш е светнало в очакване и аз усещам как ме пробожда чувство на вина заради онова, което се каня да й причиня.
Само че друг начин няма.
Поемам си дълбоко дъх, готова да вляза в битка.
— Госпожо Гайгър, господин Гайгър… — Поглеждам от единия към другия, за да се уверя, че ме слушат внимателно. — Аз съм сломена.
Затварям очи и клатя глава.
— Сломена ли? — повтаря невярващо Триш.
— Постарах се, наистина се постарах. — Отварям очи. — Страхувам се, че не мога да работя с вашите уреди. Вечерята не отговаря на професионалните ми стандарти. Не мога да допусна подобно нещо да излезе извън кухнята. Аз, разбира се, ще възстановя всичките ви разходи… Смятайте, че това е оставката ми. Утре сутринта ви напускам.
Ето. Готово. Няма жертви.
Не се сдържам и поглеждам застаналия на вратата на кухнята Натаниъл. Той клати глава с нещо като усмивка и вдига палци.
— Как така напускаш! — Триш ме наблюдава ужасена, а сините й очи всеки момент ще изскочат. — Не можеш да напуснеш! Ти си най-добрата икономка, която някога сме имали! Еди, направи нещо!
— Госпожо Гайгър, след провала тази вечер просто нямам избор — обяснявам аз. — Честно признавам, че вечерята не беше годна за ядене.
— Не си виновна ти! — бърза да ме оправдае тя. — Вината е изцяло наша. Незабавно ще ти поръчаме нови уреди.
— Ама…
— Просто направи списък с нещата, от които се нуждаеш. Не се притеснявай за разходите! Освен това ще ти повишим заплатата! — В същия момент тя се сеща за нещо друго. — Кажи колко искаш. Кажи на каква заплата ще бъдеш доволна!
Разговорът не протича по начина, по който на мен ми се искаше.
— Ами… никога не сме говорили за заплата… — свеждам притеснено очи.
— Еди! — Триш се извръща гневно към него. — Ти си виновен! Саманта иска да напусне, защото не й плащаш достатъчно!
— Не съм казала подобно нещо… — започвам безпомощно аз.
— Освен това има нужда от нови тенджери и тигани. И то от най-добрите. — Тя сръчква Еди в ребрата и настоява: — Кажи нещо!
— Ами… Саманта. — Еди прочиства гърлото си. Очевидно е, че се чувства много неловко. — Много ще ни бъде приятно, ако останеш при нас. Харесва ни как се грижиш за къщата и каквито и да са очакванията ти за заплата… ще се съобразим с тях. — Триш отново го сръчква в ребрата. — Дори ще ти дадем повече.