Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
Триш се надига от леглото. Беше се отпуснала на възглавниците и виждам, че е сама. Облечена е в ефирна копринена нощничка, рошава е, а гримът й е на петна под очите. В първия момент ми се струва стресната.
— Саманта — започва остро тя. — Какво има? Всичко наред ли е?
Струва ми се, че съм направила грешка. Не откъсвам поглед от нея, ала с периферното си зрение забелязвам някои подробности. Успявам да зърна на пода книгата „Чувствена наслада“. Там е оставено и шише с масажно олио с мирис на мускус. И…
Ужас.
Долу се търкаля и едно доста често разлиствано издание на „Радостта от секса“. Точно до леглото е и е отворено на „Секс по турски“.
Ясно. Значи не са очаквали чай.
Преглъщам и се опитвам да се овладея, като се преструвам, че не съм видяла абсолютно нищо.
— Донесох ви… чаша чай — обяснявам аз, а гласът ми потрепва от притеснение. — Реших, че ще ви бъде… приятно.
Не поглеждай към „Радостта от секса“. Не навеждай повече глава.
Лицето на Триш се озарява.
— Саманта! Ти си истинско съкровище! Остави го долу! — Тя махва неопределено с ръка към нощното шкафче.
Тъкмо прекрачвам към него, когато вратата се отваря и се показва Еди, гол, само по боксерки, при това прекалено стегнати. Гърдите му са прекалено космати.
Господи!
Кой знае как успявам да не изпусна подноса.
— Аз… много съжалявам — заеквам, докато се опитвам да се измъкна. — Не знаех…
— Не ставай глупава! Влез! — възкликва весело Триш, която се е примирила, че съм нахлула в спалнята им. — Ние не сме някои моралисти.
По-добре да бяха. Предпазливо пристъпвам към леглото и настъпвам патладжаненосин дантелен сутиен. Правя място на нощното шкафче, като премествам снимката й с Еди в едно джакузи с вдигнати чаши шампанско.
Сипвам им чай колкото е възможно по-бързо и им подавам чашите. Не смея да погледна Еди в очите. На коя друга работа ще видите шефа си гол?
Само една друга възможност ми идва на ум. А тя не е за предпочитане.
— Сега ще ви оставя… — мрънкам аз и бързам да изляза.
— Не бързай толкова! — Триш поема чашата чай и се изпрани в леглото. — Ммм. След като си тук, ела да поговорим. Тъкмо ще уточним някои неща.
— Ами… добре. — Деколтето на нощничката й е зейнало и едното й зърно се вижда. Извръщам бързо очи и срещам погледа на брадатия тип в „Радостта от секса“, както е замръзнал на снимката с разкривено лице.
Макар че не искам, си представям Триш и Еди в същата поза.
Стига. Престани!
Цялата съм пламнала от неудобство. Каква е тази извратена сюрреалистична картина? Застанала съм в спалнята на двама непознати и те едва ли не ми показват как правят секс. Да не говорим, че това никак не ги притеснява…
И тогава разбирам. Естествено. Та аз съм слугинята. Аз не се броя.
— Нали всичко е наред, Саманта? — Триш поставя чашата и ме поглежда втренчено. — Вече подреди ли задълженията си? Всичко ли ти е ясно?
— Напълно. — Търся подходящ израз. — Овладях нещата… — Господи. — Искам да кажа, че всичко е под контрол.
Господи, какви ги приказвам.
— Браво! — възкликва тя. — Сигурна бях, че ще се справиш. Няма нужда да те водя за ръка, нали? Можеш и сама да се ориентираш в къщата!
— Да, мога!
Триш грейва отново и отпива от чая.
— Днес нали ще се заемеш с прането?
Прането значи. Дори не ми беше минавало през ум.
— Искам да смениш чаршафите, преди да оправиш леглата.
Да оправям леглата ли?
Това не ми беше минавало през ума.
Усещам как ме хваща паника. Не само че не съм овладяла нещата, но дори нямам представа кои са тези „неща“.
— Очевидно аз си имам свой… начин на действие — опитвам се да обясня небрежно аз. — Много ще ми помогнете, ако ми напишете списък на задълженията.
— Така ли? — Струва ми се, че Триш се по дразни. — Щом… щом ти трябва…
— Освен това, Саманта, по-късно ще трябва да прегледаме условията — намесва се Еди. Застанал е пред огледалото, стиснал по една гиричка в ръка. — Така ще знаеш какво става. — Избухва в смях, след това вдига гирите над главата си и започва да пъшка. Шкембето му се тресе от усилието. Не е много приятна гледка.
— Ами… аз ще се заемам с работата. — Започвам да отстъпвам към вратата, свела поглед към пода.
— Ще се видим на закуска. — Триш ми маха весело от леглото. — Чао-чао.
Не мога да свикна с непостоянните настроения на Триш. Първо бяхме работодател и момиче от персонала и ето че изведнъж се превърнахме в хора, бързо сприятелили се по време на луксозна ваканция.
— Ами… чао! — отвръщам аз със същия чуруликащ гласец. Правя бърз реверанс, настъпвам отново сутиена й и излизам от стаята.