Пилето
- Автор: Уортън Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пилето». Краткое содержание книги:
Когато стигнахме до пистата, Пилето надяна крилата и се разтича с тях, като ги размахваше. Затичваше се бързо срещу вятъра, подскачаше и започваше да ги маха като луд. И наистина се издигаше за малко във въздуха. Каза, че и сам усещал това. Не беше ял нито сутринта, нито предната вечер. А от един месец пазеше диета, та беше заприличал на щека. Направих последен опит да му избия от главата тая налудничава идея, но напразно. Беше страшно навит да лети. Беше твърдо убеден, че ще може да полети в синевата. Аз се радвах, че наоколо нямаше никой. Иначе сигурно щяха да ни окошарят.
Пилето всичко беше предвидил. Беше направил специална стойка, която да държи колелото; докато той се качи на стъпалото и аз му подам крилата. След Като се качи, аз хванах колелото, за да може да си затегне крилата с каишките. Изправен пред кормилото с тези криле, той беше суперстранна гледка. Нещо като фигурата на радиатора на ролс-ройс, само че огромна.
В края на хълма от смет беше сложил знак. Там аз трябваше да ударя спирачките, а той да отскочи от колелото. Преповторихме всичко още веднъж. Би трябвало да нервничи. Та как иначе, нали се готвеше да скочи над пропаст от четиридесет фута при скорост от около тридесет и пет мили в час и с такъв товар на гърба си. Но нищо подобно. Той само изгаряше от нетърпение да полети час по-скоро.
Натискам аз педалите и подкарвам колелото. Като гледам да не изляза от пътеката. След като набирам скорост, не е трудно да Се движа по права линия. Аз имам здрави крака и въртя с всички сили. Ако е, да е, такова нещо не се върши половинчато. Пилето е клекнал пред мен с разперени криле, готов за скок. Вече карам светкавично и когато достигам знака, заковавам спирачките.
Пилето отскача и полита. Размахва криле като механизирана чайка. Няколко секунди лети право напред, с разперени крака — огромна среброкрила птица. Дори започва да се извисява, но губи скорост и замира във въздуха. После започва да пада, краката му увисват, крилете са разперени я все още се размахват, но някак накриво. Те са направени тъй, че изискват тялото да е изопнато хоризонтално. Обаче сега той не може да изпружи краха. И пада към реката, като напразно размахва криле.
Хуквам след него. Спускам се надолу по хълма и не само обувките ми, ами и целият се напълвам с пепел. Пред краката ми изскача обезумял някакъв плъх. Когато стигам долу, Пилето стоя насред реката и откачва крилете.
„Пиле, добре ли си?“
„Уха, отлично.“
„Така говореше и когато падна от газовия резервоар. Сигурен ли си, че ся добре?“
„Сигурен съм, разбира се. Щом тежиш само деветдесет и три паунда, не можеш да паднеш като камък особено пък ако имаш толкова голяма поддържаща площ. Това изобщо не беше падане.“
Пилето е фантастичен. Той излиза от водата, оправя няколко от пластините, които са се изкривили, ниска да опита още веднъж. Казвам му, че ще се убие и че аз не желая да участвувам в неговото самоубийство.
Вземаме крилата и драскаме нагоре по бунището. Старите ми обувки се наблъскват с още повече пепел. Стигаме горе и Пилето се опитва да ми обясни, като чертае с клечка по пепелта, как при неговото тегло и при ускорение от трийсет и пет фута в секунда скоростта ври падане не се увеличава след първите двайсет фута. Обяснява ми, че вече се е научил да скача от двайсет фута, като при падането свива крака и се претърколва. Само въздухът му излизал, нищо повече. Бил убеден, че може да скочи от всякаква височина и нищо да не му стане. Ако и това не е откачена работа!
Наблюдавай, казва, на кинопрегледите как хората падат от високи сгради или как скачат в пожарникарските мрежи. Отначало ускорението е голямо, но после идва един момент, когато те сякаш плуват във въздуха. Хвърли, казва, една котка от Третия или четвъртия етаж и ще видиш, че нищо не й става, а това е все едно човек да скочи от Двайсетия или трийсетия етаж. Всичко зависи от теглото, от площта и от съотношението между маса и ускорение, обаче най-важното, казва, е да си убеден, че можеш да го направиш. Питам го защо умират, като паднат отвисоко; става дума за хората де. А той ми разправя, че щом не е подготвен, човек можело и от бордюра да падне и да се пребие.