Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
Той вдигна слушалката, каза: „Кафе“, сложи я обратно и обърна стола си към мен, за да ме вижда без да извива дебелия си врат.
— Не сме се занимавали с Ейми Деново. Естествено след вашата обява разбрахме, че тя е клиентката на Улф, но измъкнахме всичко от нея още през юни. Историята с бащата е безполезна за нас, освен ако тя не го намери, а може би дори и тогава. Казваш, че не сте го открили?
— Нямаме и най-малка представа. Но вие вече говорихте с мен и с мистър Улф.
— Обадил си се на Стебинс. Много добре ти е известно, че щом забележа Улф да се навърта някъде, отдалече надушвам нещо гнило. Помислих си…
— Да му предам ли, че предизвиква у вае такава асоциация?
— В никакъв случай. Той има много недостатъци, но не трябва да приемаш думите ми буквално. Мислех си, че може да ми каже името на един човек, който пуши определена марка пури.
— Познавам един, който пуши пури „Монте Кристо“. Купува си ги на черно от домакина на един кораб.
— Да-да. Ще продължиш да се шегуваш дори когато те балсамират. Ако искаш да научиш неофициално един интересен факт, който досега премълчавахме, но дявол да го вземе, бихме могли да го разгласим и по телевизията, разполагаме с девет отпечатъка от пръстите на шофьора — шест от тях са първокласни.
Вратата се отвори, влезе униформен служител на реда и сложи стар, очукан дървен поднос върху бюрото на Креймър.
Креймър му кимна в знак на благодарност и наля кафе, а аз го попитах:
— Този нещастник не е ли чувал за съществуването на ръкавици?
— В колата не намерихме ръкавици. Отпред на пода имаше кожена кутия за пури. Извадил я е да си запали пура, докато е чакал на Второ авеню, но като видял Деново, захвърлил кутията на седалката…
Погледнах го учудено.
— Според вас е предумишлено убийство?.
Той отпи голяма глътка. Ако кафето е толкова горещо, аз го пия по-предпазливо.
— Според Улф — отвърна той, — не според мен. Правя му услуга, като реконструирам случая. Не ми пука как точно е оставил кутията, важното е, че разполагаме с нея. Само дето не можем да установим чий са отпечатъците — нито тук, нито във Вашингтон, нито в Лондон — никъде. В кутията имаше две пури „Бонита“ със златен етикет. Тъй като са ми известни номерата, на които е способен Улф, помислих си, че се кани да ме пита дали не искам да се запозная с един човек, който пуши пури „Бонита“ със златен етикет и си е загубил кутията. Той отпи глътка кафе.
— Ако кутията ви е под ръка — казах аз, — с удоволствие бих я разгледал, за да мога да я опиша на мистър Улф.
— В лабораторията е. Направена е от черен бокс, не е нова, но не е и много износена, отвътре има печат „Коруин де лукс“. Няма други белези. Няма нищо, по което да се намери притежателят.
— Дали собственичката на колата…
Вратата се отвори и влезе едно ченге. Креймър го попита какво има, а той отвърна, че еди-кой си сержант пристигнал с еди-кого си и аз станах. Все едно, въпросът ми щеше да е глупав. В този отдел работеха много добри детективи и все някой от тях със сигурност вече се беше сетил да попита собственичката на колата дали кутията за пури не е нейна.
Глава 11
Реймънд Торн закъсня с повече от половин час. Беше 9:40, когато се позвъни й му отворих, заведох го в офиса, представих го на Улф, кимнах към червеното кожено кресло, попитах го какво иска да пие и отидох в кухнята да изпълня поръчката — бренди и чаша вода.
Тримата мускетари докладваха по телефона, че както обикновено не са открили нищо, а аз им казах да дойдат в девет сутринта. Наричах ги така, защото веднъж Ори подхвърли, че са като тримата мускетари и се помъчихме да намерим по-подходяща дума. Пробвахме „тримата слухари“, „трите частни ченгета“, „тримата тайни агенти“, „тройката на Улф“, „трите куки“ и други. Накрая решихме, че никой от тези варианти не е подходящ и се спряхме на тримата мускетари. Те още не знаеха, че сега търсим не просто баща, но и убиец — запазих им това за сутринта, за да се наспят добре. На връщане от Двайсета улица потърсих пури „Бонита“ със златен етикет и ги намерих в третата будка, където попитах: Купих две за 65 цента и двамата с Улф ги разгледахме внимателно. Пурата „Бонита“ със златен етикет е дълга почти дванайсет сантиметра, средно дебела и средно заоблена в двата края. Продава се в целофанена опаковка, а на етикета пише „Златен етикет“, но липсва думата „Бонита“. Тя е изписана само на кутията. Запалих едната и дръпнах няколко пъти. Все пак никой от нас не можеше да претендира, че ако влезе в стая, където някой скоро е пушил пура, с готовност ще свидетелства под клетва, че става въпрос точно за „Бонита“ със златен етикет. Имаше вкус и миришеше на тютюн, което е повече, отколкото мога да твърдя за пурите на…, но пропускам името, защото може да прочете тези редове. Прибрах другата пура в чекмеджето и докладвах на Улф целия си разговор с Реймънд Торн отпреди десет дни, който дотогава не му бях предал дословно.