Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Втората особеност в постройката е «Озирейона», в който според една египетска легенда, би трябвало тялото на Бог Озирис до ден днешен да се намира там.
Още през 1914 г. проф. Едуард Х. Невил от Egypt Explorations Fund стигна до извода, че Озирейона трябва да се е появил в по-стара епоха, в която не била използвана никаква орнаментика, а създателите му са били в състояние да вложат в строежа тежащи над 100 тона каменни блокове. Невил дори заявява, че Озирейона може да се смята изобщо за най-старото строително произведение.
Но тогава кой наистина е построил храма на Сети?
Под третия водопад на Нил (в Етиопия) се намира античната местност Наури, която може да прибави още една особеност по въпроса за строителите на храма на Сети. По времето на управлението на фараона Сети I е изсечена паметна плоча в една скала, която се издига на почти 100 метра височина. Дълго време тя беше неизвестна, преди да бъде открита чак през 1924 година и нейните писмени знаци да бъдат преписани с големи усилия. Разчетените писмени знаци откриха литературно произведение от много части, които — подобно на другите папирусни текстове, авторът е подредил непосредствено една след друга. Освен писанията за доброто отношение на царя към Боговете и другите похвални излияния авторът дава информация (от петия ред нататък) за храма на Сети в Абидос, в който се намират технически интерпретираните йероглифи и Озирейона.
Информацията е толкова необичайна — доколкото е записана през четвъртата година от управлението на Сети I, защото вече говори за завършен храм, но който според египтолозите не е възможно да е бил построен по онова време. Както видяхме науката е на мнение, че храмът на Сети в Абидос е построен чак от Рамзес II, след като баща му преждевременно починал. Но паметната плоча всъщност е документирано доказателство, че въпросният храм не е строен нито от Сети I, нито от Рамзес II, което значи, че можем да се опрем на първоначалното мнение на проф. Е. Х. Невил, който разви теорията, че храмът (Озирейонът) е най-старата египетска постройка. Напротив днешните египтолози са на мнение, че авторите на паметната плоча описват запланувани строителни действия, което според мен е глупост. Защото е нормално древните египтяни да говорят за «пер» (къща), когато имат предвид някой храм. А при храма на Сети става дума за «хет-нетер» което донякъде означава «Двора на Боговете», с което се визира Бог Озирис.
В никое от поясненията на храма (общо 45 на брой) не се казва, че действително Сети I е строителят на храма. Единственото, на което се опират египтолозите, е написаното на 13 ред:
«Сърцето на царя Мен-Маат-Ре е щастливо в Абидос«.
Странно защо това многократно повтаряно щастие на царя египтолозите интерпретират като «неговата собственост». При това от шести и седми ред става ясно нещо съвсем друго:
«Радва се сърцето на господаря на гробницата, ако те види на трона като Ра, докато все още си на Земята и уреждаш двете държави, и украсяваш празнично храма. Ти си роден, за да пазиш отново Абидос и тези, които живеят там, и те ще растат с това, което ти си отредил«.
От тези редове недвусмислено става ясно, че в храма вече е имало и други (телата на седемте мъдреци?) и цар Сети I отново трябва да пази това божествено място по време на своето царуване.
По-нататък в седми ред се казва «ти разхубавяваш Абидос» и «ти обновяваш храма на Озирис». Всъщност това означава, че Сети I е правил само реставрации на вече съществуваща храмова постройка, което дори и днес може да се види на местата около входа на храма.
Двадесет и седми ред отново категорично опровергава досегашната погрешна класификация на храма:
«Аз [царят!] възстанових отново храма на Озирис. Аз [царят!] почистих уважавания двор милиони пъти«.
По мое мнение тази част от текста е категорично доказателство, че този храм е бил — от цар Сети I и по-късно от Рамзес II — единствено разхубавен, за да бъде запазен за идните поколения.
А какво казват днешните египтолози за това?
Само глупости!
Глава 4
Знаците на боговете
Днес учените са на мнение, че хората от предисторическите времена, които вече живеели в малки общности, нямали нужда от писмени знаци, с които да съхраняват устните си знания за бъдещите поколения. Затова нашите предци трябвало да предават всички важни събития само устно. Но всеки, който познава принципа на «тихата поща», е разбрал още в детството си, че предадената новина винаги се изкривява в устата на другия. Към това се добавя и факта, че най-новите проучвания на френските езикови експерти противоречат на досегашната научна теория. Защото според лингвиста Денис Шан Бесо поне от края на 9. век пр. Хр. в целия Близък Изток се използвали определен вид «числови камъни», които възпроизвеждали парични стойности.