Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Хайде, Джаксъм! Преди някое от тези момченца да се е помъкнало подире ни — каза Фелисън.

— Къде отиваме?

Фелисън властно му изшътка и бързо погледна през рамо, за да види дали някой не ги следи. Той вървеше много бързо и Джаксъм ускори крачка, за да не изостава.

— Хей, не искам да се забърквам и тук в някоя беля! — каза той, когато разбра, че те продължават навътре в пещерата. Според разбиранията на Джаксъм, едно бе да търси приключения в собствения си Холд, но съвсем друго да нахълта в неприкосновеността на друг, още по-малко в Уейр! Това бе живо кощунство, или така поне го бе учил неговия опекун. И докато той би могъл да понесе гнева на Литол, никога, никога, никога не би искал да ядосва Лесса… или — едва посмя да си помисли — Ф’лар!

— Беля ли? Няма да ни хванат. Всички са заети покрай вечерята. Ако ти не беше дошъл и аз трябваше да помагам — и момчето самодоволно се ухили. — Айде!

После стигнаха до едно разклонение в галерията. Единият път водеше наляво, надолу в Уейра, другият завиваше надясно. Той бе слабо осветен и Джаксъм се поколеба. В неизползваните коридори обикновено нямаше светилници.

— Какво има? — попита Фелисън, като намръщено се извърна към плахия си гост. — Не се боиш, нали?

— Да се боя? — Джаксъм бързо застана до Фелисън.

— Не става дума за страх.

— Айде тогава и по-тихо!

— Защо? — Джаксъм вече бе снишил глас.

— Ще видиш! Само тихо! И вземи това!

Фелисън извади от една скришна дупка полузахлупена кошница с едва мъждукащ светилник и я подаде на Джаксъм. После взе една и за себе си. Каквито и възражения да имаше Джаксъм, те се стопиха от предизвикателството в очите на по-малкото момче. Той важно се обърна и тръгна надолу по тъмния коридор. В праха се виждаха отпечатъци от стъпки, всичките водещи в една посока и това малко го успокои. Но явно възрастните не идваха тук, защото, не се виждаха отпечатъци от ботуши. Всички следи бяха малки. Накъде ли водеше този път?

Те вървяха покрай заключени врати, отдавна неизползвани и страховити на трепкащата светлина на мъждукащите светилници. Защо Фелисън не бе взел няколко нови, след като щяха да трябват? Тези нямаше да изкарат дълго. Джаксъм искрено желаеше да знае къде точно отиват. Нямаше склонност към пътувания из зали и опасни коридори, при това без достатъчно осветление, което да подпомага взора му и да ограничава фантазиите му. Но не можеше да попита. Какво ли толкова имаше в задната част на Уейра? Огромен и абсолютно тъмен коридор се появи отляво и той преглътна от страх, докато Фелисън невъзмутимо продължи напред. Слабото му огънче освети заплашителната паст на друг подозрително празен коридор.

— Побързай! — каза рязко Фелисън.

— Защо? — Джаксъм остана доволен от твърдия нехаен тон, който успя да докара.