Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Хей, не ми се ври в краката! — изкомандва Фелисън.

Ивицата светлина се уголемяваше и осветяваше гладката стена насреща. Когато те наближиха и огънчетата им избледняха от външната светлина, Джаксъм видя, че коридора свършва точно до цепнатината. От бъркотията разхвърляни камъни разбра, че тук и друг път са идвали деца. Съвсем сигурно бе, че могат да гледат пъстрите яйца, докато се втвърдяват в горещите пясъци. Изведнъж едно яйце лекичко се разклати, а Джаксъм го наблюдаваше в захлас.

— Къде е яйцето на Кралицата? — попита той полугласно.

— Няма нужда да шепнеш. Виж? Градината е празна. Рамот е отишла на езерото.

— Къде е яйцето на Кралицата? — повтори Джаксъм и се ядоса, че гласът му пресекна.

— Някъде от онази страна е, не се вижда.

Джаксъм проточи врат, като се опитваше да зърне златното яйце.

— Наистина ли искаш да го видиш?

— Разбира се. Талина беше избрана от моя Холд и тя ще стане Стопанка на Уейр. Руатските момичета винаги са ставали Стопанки.

Фелисън му хвърли продължителен поглед и сви рамене. После се изви настрани и се промуши през процепа, като си проправи път през скалата.

— Хайде! — той подкани приятеля си с дрезгав шепот.

Джаксъм колебливо погледна цепнатината. Той беше по-тежък и по-висок от Фелисън. Обърна се странично и пое дълбоко въздух. Левият му крак и ръка преминаха, но гръдния му кош се заклещи. За да му помогне, Фелисън го сграбчи за ръката и задърпа. Джаксъм мъжествено сподави един вик, докато коляното и гърдите му се ожулиха о скалата.

— Черупки! Съжалявам, Джаксъм!

— Не съм ти казал да „дърпаш“! — после като видя разкаяното изражение на Фелисън добави:

— Добре съм, предполагам.

Фелисън започна да бърше кръвта по гърдите на младия Лорд с крайчеца на туниката си. Скалата беше разкъсала плата. Джаксъм го плесна по ръката. И без това достатъчно щипеше. После видя голямото златно яйце, положено съвсем самичко, леко настрана от шарената група.

— Толкова… толкова е блестящо! — измърмори той и преглътна от страхопочитание и благоговение. Усети нарастващо чувство за вина. Само родените в Уейр имаха право да виждат яйцата.

Фелисън спокойно го погледна над златното яйце.

— И е голямо. По-голямо от последното кралско яйце във Форт. Тяхната порода явно запада — отбеляза той с безразличие.

— Не и ако слушаш какво говори Мадра. Тя казва, че било очевидно, че Бендънската раса е в опасност. Драконите били твърде големи, за да маневрират както трябва.

— Н’тон казва, че Мадра е таралеж в гащите, предвид начина по който се държи с Т’рон.

Джаксъм не хареса темата на разговора. В края на краищата Руат бе под опеката на Уейр Форт и дори и гой да не харесваше много Мадра, не беше длъжен да слуша подобни приказки.

— Да, ама ей това не е толкова голямо. Прилича на яйце от уерска птица. Два пъти по-малко и от най-малките от останалите — и той докосна гладката черупка на яйцето, което лежеше до скалата отделно от останалите.