Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Ще взема бронзовия, разбира се! Разбира се! Бронзовият ще свърши работа! — възкликна тя. Имаше нещо толкова противно в лъщящите й очи и толкова гаден бе смехът й, че Ф’нор усети как настръхна косата на тила му.

— Доста ефектно ще изглеждам с един бронзов на рамото, мисля аз — продължи Килара и протегна ръка към бронзовия гущер на Г’сел.

Той вдигна предупредително ръка.

— Казах, че вече са Впечатани, Килара — предупреди я и Ф’нор, като направи знак на Г’сел да й откаже. Г’сел беше само Зелен ездач, при това нов в този Уейр и изобщо не беше в категорията на Килара, особено в това й настроение. — Докосни го, но ние не отговаряме.

— Впечатани казваш? — Килара се поколеба, после се обърна и се изсмя на Ф’нор. — Ха, че те не са нищо друго освен някакви си огнени гущери!

— А ти от кое животно на Перн мислиш, че са създадени Драконите?

— А, не! Само не тия бабини деветини! Как изобщо може да се създаде боен Дракон от огнен гущер? — тя отново протегна ръка към бронзовия, който разпери крила и уплашено ги размаха.

— Ако те ухапе, не обвинявай Г’сел! — провлачи любезно Ф’нор, като едва сдържаше гнева си. Жалко, че човек не може безнаказано да наплеска една Стопанка на Уейр! Драконът й нямаше да го позволи. Обаче това, което й трябваше на Килара бе един здрав бой.

— Няма как да си толкова сигурен, че те си приличат с Драконите — възпротиви се Килара, като подозрително огледа останалите. — Никой досега не е успявал да хване огнен гущер, пък и вие едва-що сте ги намерили.

— Не, не сме сигурни — отвърна Ф’нор, като изведнъж му стана смешно. Беше цяло удоволствие да се наблюдава Килара, докарана до безпомощно състояние и то от един гущер. — Но виж приликите. Моята малка кралица…

— Ти? Ти си Впечатил кралица? — лицето на Килара стана сиво-синкаво, докато Ф’нор небрежно откри превръзката през рамото си, за да й покаже спящия златен гущер.

— Когато се уплаши отиде в между. Мислите й излъчваха страх и любопитство, но явно сме успели да я успокоим, защото после се върна. Кант каза, че току-що се била излюпила. Нахраних я и, ето че тя остана при мен. Успяхме да спасим тези седем, само защото ги Впечатихме. Другите се превърнаха в канибали. Но колко време тези тук ще се осланят на нас за храна и ще търсят приятелството ни е в сферата на догадките. Само че, и самите Дракони признаха общото си кръвно родство, а техните начини да узнаят някои неща, далеч превъзхождат нашите.

— И как точно ги Впечатихте? — попита Килара, а намеренията й бяха съвсем прозрачни. — Никой досега не е успявал.

Ако това щеше да я измъкне от Уейра и да я прати някъде по брега, както и да я разкара от главата на Бреке, Ф’нор нямаше нищо против да й каже.