Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Не прави безполезни оценки — отговори Бреке. — Аз също няма да толерирам клинченето от задълженията, заради тези хубавци. Не знам защо изобщо ги спасихме?!

— Не прави безполезни оценки! — върна й го Ф’нор.

— Те „имаха“ нужда от нас — така настойчиво каза Мирим, че самата тя се изненада от дързостта си и незабавно се зае със своя кафяв.

— Да, така е — съгласи се Ф’нор, усещайки златното тяло на малката кралица, сгушено доверчиво до гърдите му. Беше увила около тялото му опашката си. — И като истински жители на Уейра ние сме длъжни да отговаряме на всеки зов за помощ.

— Мирим Впечати три без да е уейр-дете — поправи го Бреке със сух, поучителен тон. — А щом те се поддават на Впечатване от хора, които не са Ездачи, може би си струва да бъдат спасявани.

— Как така?

Бреке леко се намръщи към Ф’нор, сякаш не можеше да повярва, че е толкова глупав.

— Погледни фактите, Ф’нор. Не познавам човек, който да не се е ласкаел от мисълта, че може да хване огнен гущер, само, защото те приличат на Драконите. Не, не ме прекъсвай! Прекрасно знаеш, че едва в последните осем Оборота бе разрешено и на външни хора да присъстват в Градините като кандидати за Впечатване. Хм, помня братята ми как нощ след нощ крояха планове с надеждата да хванат гущер — техен си миниатюрен Дракон. Не мисля, че не е хрумвало на някой, че има истина в онзи стар мит, за това че Драконите са били създадени от гущери. Всичко е заради това, че огнените гущери не бяха забранени, а Драконите бяха. За простолюдието те бяха нещо недостижимо — погледът й омекна, когато погали мъничкия, спящ на ръката й, бронзов. — Странно е да разбереш, че цели поколения са били на прав път, а не са го знаели. Тези създания имат същия талант да спечелят любовта ни, както Драконите. Не трябваше да поемам тази отговорност, но вече нищо не може да ме накара да се откажа от моя бронзов, сега когато той избра да стане мой — тя нежно се усмихна. После, усетила, че е разкрила прекалено чувствата си, тя живо каза:

— Би било много добре за хората — за простолюдието — да си имат умалено копие на Дракон.

— Бреке, едва ли искаш да кажеш, че милата компания на един гущер ще смекчи неприязънта на някой като Винсът от Нерат или Мерон от Набол към Драконовите ездачи? — само заради уважението си към нея, Ф’нор не се изсмя високо. Бреке винаги реагираше не според очакванията.

Тя така строго го изгледа, че той съжали за думите си.

— Ще ме извиняваш, Ф’нор — проговори Г’сел — ама мисля, че Бреке е съвсем права. Аз самият съм от Холд. Ти си от Уейр. Не можеш да си представиш какво изпитвах към Ездачите. Та аз дори не познавах себе си, докато не Впечатих Рот — лицето му светна от радост при спомена. Той спря, за да се наслади мислено на онзи миг. — Струва си да се опита. Дори гущерите да се окажат тъпи, какво значение има? Простолюдието няма начин да разбере в каква степен гущерите се различават от Драконите. Виж, Ф’нор, ето например това чаровно създание, което е кацнало на рамото ми…, та то ме обожава! Беше готово да ухапе Килара, за да остане при мен. Ти видя колко бе ядосано. Не знаеш колко значим би се почувствал един обикновен човек.