Походът на дракона [Dragonquest - bg]
- Автор: Маккефри Энн
- Серия: Драконовите ездачи от Перн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Абагар Холдинг
- ISBN: 954-584-134-6
- Переводчик: Десислава Владимирова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Походът на дракона [Dragonquest - bg]». Краткое содержание книги:
Но основното средство за защита са могъщите, благородни дракони — полуразумни същества, чието огнено дихание изгаря смъртоносните нишки. Единствено надарени с телепатични способности хора могат да осъществят контакт с драконите.
И само те могат да спасят прекрасния Перн.
Менестрелът Робинтън се изправи, за да поздрави Литол. А лицето на Фандарел — Водача на Ковачите — прие грубо изражение, което трябваше да мине за усмивка. Когато Ф’лар ги покани да седнат, Лесса започна да налива виното.
— Новият влак дойде, Робинтън, но виното още не е отлежало достатъчно — каза тя, като му се усмихна. Беше тяхна шега, че Робинтън посещава Бендън повече заради виното му, отколкото по работа или заради приятелството. — Ще трябва да се задоволим с десятъка от миналата година.
— Бендънското вино винаги е добре дошло за мен — отвърна мазно Робинтън, като използва комплимента за повод да удари една глътка.
— Радвам се, че дойдохте господа! — започна Ф’лар като прие ролята на домакин. — И се извинявам, че така спешно ви повиках, но аз…
— Винаги ми е приятно да идвам в Бендън — измърмори Робинтън, а очите му заблестяха докато отново надигаше чашката.
— И на мен — каза мрачно Литол, тика на бузата му не преставаше.
— Моята вест е много важна и искам да чуя вашето мнение. Имаше преждевременен Нишковалеж — започна Ф’лар.
— Валежи — поправи го Робинтън без следа от предишната му несериозност — моите глашатаи ме известиха за Кром и Тилек.
— Де да имах такива надеждни куриери! — горчиво каза Ф’лар, през зъби. — И не се ли усъмни в мълчанието на Уейровете, Робинтън? — а той считаше Менестрелът за свой приятел.
— Моята Работилница е под закрилата на Уейр Форт, скъпи ми Ф’лар — отвърна Менестрелът, а една странна усмивка се появи върху устните му — въпреки че Предводителят на Уейра — Т’рон, не винаги следва традицията да осведомява Майстора за необичайните събития. Нямах никаква възможност да се свържа с Бендън.
Ф’лар пое дълбоко дъх, Робинтън потвърждаваше факта, че Т’рон не е знаел. — Т’къл не счете за нужно да информира другите Предводители за Валежа в Тилек.
— Това не ме изненадва — промърмори скептично Менестрелът.
— Едва днес научихме, че Р’март е бил тежко ранен по време на валежа в Кром и затова не е успял да разпрати куриери.
— Искаш да кажеш, че онази глупачка Бедела е забравила да го направи — подхвърли Лесса.
Ф’лар кимна и продължи:
— Бендън узна за това едва когато Нишките заваляха в североизточен Лемос преди обед, а таблицата сочеше Валеж в югозападната част вечерта. Понеже винаги изпращам Ездач ден преди това, за да действа като куриер при всякакви проблеми, които могат да изникнат в последния момент, успяхме да стигнем в Лемос преди Челния Фронт.
Робинтън подсвирна.
— Искаш да кажеш, че графиците не са верни? — възкликна Литол. Кръвта се беше оттеглила от смуглото му лице. — Аз мислех, че този слух не е верен.
Ф’лар мрачно поклати глава, той беше следил за реакцията на Литол.
— Те вече не са верни и не важат при този обрат — каза той. — Лесса ми напомни, а аз ще напомня на вас, че и преди е имало отклонения в курса на Червената Звезда, които са водели до продължителни интервали. Трябва да приемем, че има и нещо друго, което може да предизвика промяна в ритъма на валежите. Веднага щом направим новия график, ще поправим таблиците или ще съставим нови.
Литол неразбиращо го гледаше:
— Но колко време ще ви отнеме? При три валежа трябва да имате все някаква представа. Имам насаждения, гори… Как мога да ги защитя, когато не съм сигурен къде ще паднат Нишките? — той с усилие се овладя. — Извинявам се, но това е… това е ужасна новина. Не зная как ще го приемат другите Лордове след всички неприятности напоследък — Той бързо отпи от виното си.
— Какво искаш да кажеш? Какви неприятности? — попита сепнато Ф’лар.
— Ами начина, по който се държат Уейровете. Онази неприятност в долината Есвей в Набол и случая с насажденията на Лорд Сангел.
— Разкажи ми за долината Есвей и за Лорд Сангел!
— И това ли не си чул? — попита Робинтън искрено изненадан. — Уейровете не общуват ли помежду си? — и той погледна Ф’лар, а после и Лесса.
— Уейровете са автономни — отговори Ф’лар. — Ние не се бъркаме…
— Искаш да кажеш, че Старовремците поддържат връзка с нас на границата на абсолютния минимум — довърши Лесса, а очите й възмутено святкаха. — Не ме гледай така, Ф’лар! Знаеш, че е истина. Макар да съм сигурна, че Д’рам и Т’рон са били шокирани, точно колкото и нас задето Т’къл е запазил в тайна преждевременните Валежи. И така, какво е станало в долината Есвей и Южния Бол на Лорд Сангел?
Робинтън заговори с безизразен глас:
— Преди няколко седмици, Т’къл отказа да помогне на Мерон от Набол да почистят няколко пояса от залесените склонове в долината Есвей. Каза, че това било работа на наземните отряди, а хората на Мерон били мързеливи и некадърни. Цялата долина трябваше да бъде запалена, за да се спре разпространението на Нишките в земята. Литол изпрати помощ, той знае какво е. Аз посетих някои от семействата. Повечето сега са бездомни и са много зле настроени към Драконовите ездачи.